Jean - Paul Sartre

Жан-Пол Сартр е роден в Париж на 21 юни 1905 г. Учи в Екол Нормал Сюпериор и преподава в гимназии от 1931 до 1944 г. Дълбоко повлиян от феноменологията на Хусерл и онтологията на Хайдегер, той развива екзистенциалистка теория, първоначално фокусирана върху връзката между човека и свободата („Битие и нищо“), а по-късно върху диалектическия материализъм и концепцията му за ангажираност („Критика на диалектическия разум“). Разширява идеите си в романи („Погнусата“, „Пътищата на свободата“), пиеси („Без изход“, „Мръсни ръце“, „Дяволът и добрият Господ“, „Кийн“, „Некрасов“, „Осъдените от Алтона“), разкази („Стената“), статии и критически есета („Ситуации“, „Свети Жене, актьор и мъченик“), автобиографичен разказ („Думите“) и изследване върху Флобер („Семейният идиот“). През 1945 г. основава политическото и литературно списание „Les Temps Modernes“ заедно със Симон дьо Бовоар и Морис Мерло-Понти. През 1964 г. му е присъдена Нобелова награда, която той отказва да приеме. Сартр има уникалната способност да резонира с проблемите на своето време и се ангажира с интензивна политическа дейност (активно участие срещу Виетнамската война, член на „Трибунала на Ръсел“, участие в събитията от май '68, ръководство на леви вестници „La Cause du Peuple“, „La Liberation“). Умира в Париж на 15 април 1980 г.