Gerard Manley Hopkins

Джерард Манли Хопкинс е роден в Стратфорд, Есекс, през 1844 г. Той изучава класическа литература в колежа Балиол, Оксфорд. През 1866 г. се обръща към католицизма. Две години по-късно става йезуит и е ръкоположен за свещеник през 1877 г. През 1884 г. става професор по древногръцки език в Университета на Дъблин, където умира през 1889 г. Неговите стихотворения не са публикувани приживе и са били известни само на кръг от близки приятели, включително на известния английски поет Робърт Бриджис. Поезията на Хопкинс е толкова различна от викторианския стил, че Бриджис я изважда наяве 30 години по-късно, дори се извинява за нейната потенциална ексцентричност. Оттогава славата и влиянието на творчеството на Хопкинс продължават да растат. Неговата работа се отличава с екстаз и жар. За Хопкинс светът е "зареден с величието на Бога", което неговата поезия се стреми да предаде. Това е химн към Бога, но в най-добрите си моменти е и поезия, изпълнена с човешка духовна мъка. Хопкинс също така използва всички ритмични иновации на английската просодия. Стремейки се да се освободи от сричковите правила колкото е възможно повече, той създава свой собствен тонален ритъм, известен в историята на английската литература като "изворен ритъм". Алигорията и сложните думи, толкова обичани и богати в гръцката поезия, намират в английския своя достойно изражение чрез него.