Maksim Gorkij

Максим Горки (псевдоним на Алексей Максимович Пешков) е роден през 1868 г. в Нижни Новгород. От 1875 до 1893 г. работи в различни професии, придобивайки богат опит с хората и живота, който използва в ранните си произведения. Литературният му дебют е с новелата "Макар Чудра" през 1892 г. Следват произведения като "Старият Изергил", "Челкаш", "Двадесет и шестима и едно момиче", "Варенка Олесова", "Фома Гордеев", "Детството ми", "Университетите ми" и други. Между 1907 и 1908 г. е публикуван романът му "Майка", който също служи като основа за сценария на класическия съветски филм със същото име. Международната му слава е допълнително утвърдена от последващите му пиеси. Забележителни произведения включват "На дъното", "Мещани", "Врагове", "Зикови" и други. Арестът му по време на революцията от 1905 г. предизвиква вълна от протести по целия свят. След освобождаването си се установява в Капри, Италия. През 1921 г. напуска Русия, за да живее в Германия и Соренто, Италия, преди да се завърне окончателно в Съветския съюз през 1928 г. Утвърждава се като пионер на новата съветска литература и умира в Москва през 1936 г.