Alberto Manguel

Алберто Мангел (роден през 1948 г. в Буенос Айрес) е канадско-аржентински автор, преводач и редактор. Повечето от неговите книги попадат в сферата на нехудожествената литература, като най-известните му произведения са "Речник на въображаемите места" (1980), "История на четенето" (1996), "Библиотеката през нощта" (2007) и "Илиада и Одисея на Омир: Биография" (2008). Мангел прекарва детството си в Израел, където баща му е назначен за аржентински посланик. По-късно семейството му се връща в Буенос Айрес, където Мангел намира работа в книжарница. Тази възможност му позволява да се срещне отблизо с Хорхе Луис Борхес: Борхес, който е сляп от раждането си, често моли други хора да му четат откъси или заглавия на книги, когато посещава книжарница. Така младият Алберто има щастието да асистира на тази легендарна литературна фигура няколко пъти седмично от 1964 до 1968 г. От 1961 до 1966 г. Мангел посещава Националния колеж в Буенос Айрес, където е обучаван от някои от най-изтъкнатите интелектуалци на Аржентина. След това посещава Факултета по философия и литература в Университета на Буенос Айрес само за една година (1967). Скоро прекъсва обучението си, за да работи в издателската дейност, и през 1969 г. пътува до Европа и започва да сътрудничи с известни издателства като Denoel, Gallimard и Les Lettres Nouvelles в Париж и Calder & Boyars в Лондон, предлагайки услугите си като читател. През 1971 г. Мангел получава литературната награда Premio La Nacion от правителството на Буенос Айрес за сборник с негови разкази. До този момент Мангел разделя времето си между Лондон и Париж. Въпреки това, година по-късно се връща в Буенос Айрес, за да работи като репортер за вестник La Nacion — сътрудничество, което продължава до 1974 г., когато заминава за Милано. Там работи в издателство, където има възможността да се срещне с автора Джани Гуадалупи. Малко след това, по насърчение на Гуадалупи, Мангел пише (с помощта на Гуадалупи) "Речник на въображаемите места", ценен справочник, който картографира митичните кралства и въображаеми места, описани в класически книги от жанра, като света на "Оз" (Л. Франк Баум), "Страната на чудесата" (Луис Карол), "Нарния" (К.С. Луис), "Утопия" (Томас Мор), както и други идеализирани места като Атлантида, Шангри-Ла и царството на "Средната земя" от "Властелинът на пръстените" (Дж.Р.Р. Толкин). От 1976 до 1982 г. Мангел често сменя местожителството си, премествайки се от Италия в Хаити, след това в Англия, Париж и обратно в Хаити. Междувременно се прехранва като редактор за Ram Publications (базирано в Съри) и Les Editions du Pacifique (базирано в Хаити). Накрая, през 1982 г., Мангел се премества окончателно в Торонто, Канада (по-късно придобива канадско гражданство), където остава до 2000 г. Това е най-креативният му период, тъй като през 1983 г. публикува най-известния си сборник с разкази, озаглавен "Черна вода: Книга на фантастичната литература". Оттогава сътрудничи с водещи вестници като Globe & Mail (Торонто), The Village Voice (Ню Йорк), The Times (Лондон), The Washington Post, The Sydney Morning Herald и други. Първият му роман, "Новини от чужда страна" (1992), му носи наградата McKitterick, а малко след това участва в две университетски лекции като почетен гост и лектор. От 1997 до 1999 г., в специална програма в Университета на Калгари, той беше последователно избиран за "най-изтъкнат писател". През последните десет години, Мангел е удостояван с множество награди от различни организации: от почетната докторска степен, присъдена от Университета на Лиеж, до празничното събитие, организирано в негова чест в Центъра Помпиду в Париж, където беше поканен да организира серия от тримесечни семинари, включващи лекции, почитания и прожекции на филми. Подобни награди и почести са му присъждани от държавни органи и организации в Испания, Италия, Сърбия, Германия, Съединените щати и Буенос Айрес. Авторът живее във Франция от 2000 г. и поддържа редовна колонка в списание Geist.