Leonardo Da Vinci

Леонардо да Винчи (15 април 1452 - 2 май 1519) е италиански архитект, художник, скулптор, музикант, изобретател, инженер, анатом, геометър и учен, живял през Ренесанса. Той се счита за архетипен ренесансов художник, Homo Universalis и гениална личност. Сред най-известните му произведения са "Мона Лиза" и "Тайната вечеря". Леонардо да Винчи е също така значителен изобретател и учен, с важни приноси в анатомията и астрономията. Роден е в град Анкиано, близо до Винчи, Италия. Той е незаконен син на Пиеро да Винчи, млад адвокат, и селянката Катерина. Пълното му име е "Леонардо ди сер Пиеро да Винчи", въпреки че подписва произведенията си като "Леонардо" или "Io, Leonardo" ("Аз, Леонардо"). Израснал е с баща си в град Флоренция, където от много ранна възраст показва признаци на интелигентност и художествен талант. Поради това на четиринадесет години е изпратен като чирак в работилницата на флорентинския художник и архитект Андреа дел Верокио (1433-1485). През 1472 г. Леонардо става—според обичая на времето—член на Гилдията на художниците във Флоренция, което потвърждава, че е независим художник. Най-ранната му известна творба е така нареченият "Пейзажен рисунък на долината на Арно", който сега се съхранява в галерия Уфици във Флоренция. През периода 1472-1480 г. работи в работилницата на Верокио, като същевременно създава свои собствени картини. По-късно, през 1482 г., се премества в Милано, където предлага услугите си като инженер, художник и скулптор на херцога на Милано, Лудовико Сфорца. Леонардо има собствена работилница с помощници. По същото време работи като консултант архитект за Миланската катедрала, а между 1495-1498 г. рисува "Тайната вечеря" в манастира Санта Мария деле Грацие по поръчка на Лудовико Сфорца. Като придворен художник Леонардо получава няколко поръчки за произведения, които често оставя незавършени. През октомври 1499 г., след поражението на неговия покровител Лудовико Сфорца от френските войски, вероятно започва амбициозен проект за Луи XII, крал на Франция. През декември същата година напуска Милано и прекарва известно време във Венеция, връщайки се във Флоренция през 1500 г., където може би започва най-продуктивният период от кариерата му като художник. През юни 1502 г. пътува с Чезаре Борджия в централна и горна Италия като архитект и инженер. Сред другите задачи, той проектира карти за кампаниите на Чезаре. До март следващата година е обратно във Флоренция, където започва работа върху известната си картина "Мона Лиза", поръчана от съпруга й, Франческо дел Джокондо. Малко след това започва стенописа "Битката при Ангиари" за заседателната зала на Палацо Векио, работа, която остава незавършена. От 1508 до 1512 г. живее почти изключително в Милано, предоставяйки услугите си на Шарл д'Амбоаз, губернатор на града. По това време Леонардо е известен художник, представяйки проекти за паметника Тривулцио, продължавайки анатомичните си изследвания и поемайки няколко поръчки. След смъртта на Шарл д'Амбоаз през 1511 г. и изгонването на французите от Милано през следващата година, Леонардо посещава Рим под закрилата на брат на папа Лъв X, Джулиано де' Медичи. В средата на папския двор той се занимава с различни научни експерименти и изследвания. Освен различните си изобретения, той проектира проект за отводняване на блатата в района на Понтина, южно от Рим. След смъртта на Джулиано де' Медичи през 1516 г., той прие покана от краля на Франция, Франсоа I, и работи като художник за кралския двор. В същото време продължи своите експерименти и участва в архитектурни и напоителни проекти. На 23 април 1519 г. той състави завещанието си и накрая почина на 2 май в Клу, Франция, близо до кралския замък Амбоаз. Според личното му желание, той беше погребан в църквата Сен Флорентин в Амбоаз. Гробът му беше осквернен по време на религиозните войни, но надписът на църквата е запазен, гласящ: "В двора на тази църква беше погребан Леонардо да Винчи, благородник от Милано, инженер и архитект на краля, експерт по механика и бивш официален художник на херцога на Милано."