Leo Tolstoy

Лев Толстой (1828-1910) е един от най-изтъкнатите литературни фигури, най-известен на широката публика с произведенията си "Война и мир" и "Анна Каренина", които се считат за едни от най-великите романи на всички времена. Животът на Толстой е белязан от големи контрасти, тъй като ранните му години на аристократичен разкош са последвани от радикална промяна към отричане на богатството, филантропия и уникална форма на пацифистки и християнски анархизъм. Тази трансформация му спечелва възхищението на фигури като Ганди и води до неговото отлъчване от Руската църква. Промяната в светогледа му започва с разочарованието, което изпитва, докато се бие с руската армия на различни фронтове до 1856 г., през което време пише своите ранни, до голяма степен автобиографични произведения. Суровата реалност на войната, лишена от патриотични украси, е изобразена в "Севастополски разкази" (1855). Малко след това Толстой се посвещава на своите имения, като същевременно пише "Казаците" (1863) и "Поликушка" (1863), отразявайки неговото увлечение по селския живот и презрението му към аристократичния ред, чиято приличност е критикувана в "Анна Каренина" (1875-77). В "Война и мир" (1865-69), произведение, основано на исторически свидетелства и документи, интерпретирани чрез политическата мисъл на Толстой, той се опитва да преобърне историческата проза, да детронира водещи фигури и да подчертае ролята на обикновените войници. В по-късните си произведения, като "Смъртта на Иван Илич" (1886), "Кройцерова соната" (1887-9), "Дяволът" (1889-90) и "Възкресение" (1899), Толстой изследва аспекти на истинската християнска добродетел в контраст с формализма, добродетел, която той практикува, живеейки аскетично, въпреки сериозните възражения на съпругата си и дистанцирането си от организираната държава и официалната църква. Въпреки това, цели тълпи го считат за пример и се стремят да се срещнат с него лично, докато той се приближава към залеза на живота си.