Rabindranath Tagore

Индийският поет Рабиндранат Тагор е роден в изтъкнато семейство в Западен Бенгал. Роден е през 1861 г. в Калкута и получава основното си образование у дома на бенгалски език, като следобедите има уроци по английски. От ранна възраст е запознат с произведенията на индийски поети, пишещи на същия език, и на осемгодишна възраст създава първите си стихотворения. По-късно баща му, реформаторският индуист Махариши Дебендранат Тагор, го изпраща в Англия да учи право, където посещава, наред с други, либералните лекции на Джон Брайт и У.Е. Гладстон. През 1879 г. се записва в Университетския колеж в Лондон, но на следващата година е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в Индия по искане на баща си. През 1883 г. се жени за десетгодишната Бхабатарини, избрана за него от семейството му, с която има четири деца — първото на 13-годишна възраст. От 1890 г. се посвещава на управлението на семейното имение. През същия период са публикувани първите му поетични сборници („Манаси“, 1890, „Читра“, 1895 и „Сонар Тари“, 1895), написани на прост бенгалски, а не на изискан език на литературните произведения. През 1901 г. основава прочутото училище Шантиникетан близо до Калкута, с група индуистки и християнски учители, с цел „да учи на простота в живота и да култивира красотата“. През 1912 г. неговият английски превод на „Гитанджали“, озаглавен „Песенни приношения“, е публикуван в Англия с помощта на У.Б. Йейтс. Пътува до Великобритания и САЩ за серия от лекции. На следващата година, през 1913 г., му е присъдена Нобеловата награда за литература. Парите от наградата са използвани за подобряване на условията в училището Шантиникетан. Освен литература, Рабиндранат Тагор се занимава с живопис и музика и организира изложби на своите произведения на Запад. Сред неговите ученици е прочутият индийски филмов режисьор Сатяджит Рей, който е дълбоко повлиян от неговите учения. Той не се занимава активно с политика, а чрез живота и творчеството си се стреми да преодолее пропастта между Изтока и Запада. Умира през 1941 г. в Калкута, след кратко боледуване, в същата къща, в която е роден. Най-известните му произведения включват: поезия: „Манаси“ (1890), „Сонар Тари“ (1894), „Гитанджали“ (1910), „Гитималя“ (1914), „Балака“ (1916). На английски: „Gitanjali: Song Offerings“ (1912), „The Gardener“ (1913), „Fruit-Gathering“ (1916) и „The Fugitive“ (1921). Пиеси: „Раджа“ (1910), „Дакхар“ (1912), „Ачалаятан“ (1912), „Муктадхара“ (1922), „Рактакарави“ (1926). Разкази и романи: „Гора“ (1910), „Гхаре-Баире“ (1916) [„Домът и светът“], „Йогайог“ (1929). Романът му „Домът и светът“, стихотворения („Гитанджали“, „Мохуа“, „Лирически приношения“ и др.), сборници с разкази („Индийски разкази“, „Блуждаещите птици“ и др.) и сборници с поетично-философски афоризми („Светулки“, „Океанът на живота“ и др.) са преведени на гръцки.