Thomas Hardy

Томас Харди е роден през 1840 г. в Хайър Бокхамптън, Дорсет, в семейство на баща строител и майка готвачка. Учи в училище в Дорчестър, където чете първите си книги и се запознава с английската провинция, която дълбоко обича - тема, която е очевидна в цялото му творчество. Междувременно започва да учи френски и немски и свири на цигулка на сватби и фестивали, докато обикаля провинцията. През 1856 г. става чирак на архитекта Джон Хикс и до 1861 г., докато живее при него, изучава латински и старогръцки през нощта. През 1862 г. се премества в Лондон, където се запознава с и приема агностицизма. През 1867 г. се връща в Дорчестър и през 1868 г. започва първия си роман "Бедният човек и дамата", който не е запазен. През 1870 г. е изпратен от работодателя си в Корнуол, където среща бъдещата си съпруга, Ема Лавиния Гифорд, и същата година пише първия си публикуван роман "Отчаяни средства". През 1910 г. е удостоен с Ордена за заслуги, а през 1913 и 1920 г. е удостоен с почетна степен Доктор на литературата от Университета в Кеймбридж и Оксфорд. През 1912 г. съпругата му почива, а през 1914 г. се жени повторно за Флорънс Дъгдейл. С избухването на войната се присъединява към група писатели, които съставят текстове в подкрепа на "Съюзническата кауза", и през това време публикува различни произведения, включително сборник с поеми "Човешки спектакли", който е последният публикуван приживе. Умира на 11 януари 1928 г., а прахът му е положен в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство, докато сърцето му е погребано в гроба на първата му съпруга в Стинсфорд. Много от произведенията му стават известни на широката публика, тъй като са адаптирани във филми ("Далеч от безумната тълпа", "Тес", "Джуд Непознатият", "Горските хора" и други).