Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в Прага от еврейски родители: от един авторитарен баща, който успява да стане заможен търговец на платове, и от нежна майка, която, за разлика от баща му, е израснала сред среда от дълбоко образовани хора. Франц е първородният. Имал е три сестри и двама братя, които умират в кърмаческа възраст. Спомените от детските му години и най-вече отношенията с авторитарния и груб баща му белязват живота му.
След гимназията, подчинявайки се на желанието на баща си, Кафка, след като посещава някои университетски курсове по немска филология, в крайна сметка следва право. В университета се запознава с различни немскоезични млади литератори като Макс Брод, който става негов близък приятел. След това работи четиринадесет години, първо в застрахователна компания, а после в Института за застраховане на работническите злополуки в Бохемия. Нощите си посвещава на писането. Това е голямата му страст. Знае, че неговото призвание е писането, но не успява — не се осмелява — да го превърне в своя професия. Малко от текстовете му са публикувани приживе, като прочутата „Метаморфозата“ (1916), „В наказателната колония“, „Селският лекар“, както и „Писмо до бащата“ (1919). През 1914 г. се сгодява за Фелице Бауер, която е срещнал в дома на Брод и с която си е кореспондирал две години, но разваля годежа, защото се чувства неспособен да се справи с брака. Още един негов опит да се ожени за Фелице завършва неуспешно, след като през 1917 г. става известно, че страда от туберкулоза, и постъпва в санаториум — с подкрепата на сестра си Отла. През 1923 г., по време на пътуване до Балтика, се запознава с еманципираната еврейска детска учителка Dora Diamant и след малко се премества в дома ѝ в Берлин, опитвайки се да се откъсне от влиянието на семейството си и да се посвети на писането. Умира обаче от туберкулоза на 3 юни 1924 г. Като цяло животът му е бил прост, без много пътувания и далечни пътешествия. Без „големи срещи“. Малко преди да умре, моли Брод да унищожи произведенията му — заповед, която той, за щастие, не изпълнява. Брод редактира трите му незавършени романа и ги издава: „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926), „Америка“ (1927).
Въпреки че е запазен многостраничен негов дневник (3 000 стр.), много от живота на Кафка остават неизвестни. Това се дължи особено на политическите събития между 1933 и 1945 г.: В Берлин, в дома на Dora Diamant, вярната му приятелка през последните години от живота му, Гестапо конфискува сноп от негови ръкописи, които днес се смятат за изгубени. През 1935 г. е забранено публикуването на произведенията му. Свидетелите на живота му — трите му сестри, приятели, роднини — са убити от нацистите в концентрационни лагери. Архивите са унищожени. Библиотеката му и много от писмата му са изгубени. Творчеството му, първоначално познато само в тесен литературен кръг в Германия, се разпространява след смъртта му във Франция, благодарение на H. Breton, A. Camus и J. P. Sartre, после в Англия и Америка и най-накрая в Русия. Първите преводи на чешки са публикувани през 1957 г. в Прага.
