Seamus Heaney

Шеймъс Хийни (1939-2013), често смятан за "най-великия ирландски поет след Уилям Бътлър Йейтс," е роден в селско семейство в енорията Мосбоун, графство Дери, Северна Ирландия, като най-големият от девет деца. Той учи (и по-късно преподава) английска литература в Куинс Юнивърсити Белфаст. Дебютира в литературата през 1966 г. с поетичната колекция "Death of a Naturalist." Следват няколко други колекции: "Door Into the Dark" (1969), "Wintering Out" (1972), "Stations" (1975), "North" (1975), "Field Work" (1979), "Station Island" (1984), "Haw Lantern" (1987), "Seeing Things" (1991), "The Spirit Level" (1996), "Electric Light" (2001), "District and Circle" (2006) и "Human Chain" (2010). Като католик и твърд поддръжник на териториалната цялост на Ирландия, Хийни е принуден да напусне Белфаст през 1972 г., годината на "Кървавата неделя," за да се установи постоянно в Република Ирландия, разделяйки времето си между Дъблин и Бостън, където преподава литература. Той е професор по поезия в Оксфордския университет от 1989 до 1994 г. и в Харвардския университет от 1981 до 1997 г. През 1995 г. получава Нобеловата награда за литература; новината го застига в Пелопонес, една Аркадия, към която, както казва, той и неговите стихотворения често се връщат. Той също така е носител на множество други награди през живота си, включително Мемориалната награда Джефри Фейбър (1968), наградата Е. М. Форстър (1975), наградата PEN за превод (1985), Златния венец на поезията (2001), престижната награда Т.С. Елиът (2006, за "District and Circle"), наградата Forward (2010, за "Human Chain") и две награди Уитбред (1996 и 1999). От 1988 до 2006 г. е поет-резидент в Харвардския университет. Шеймъс Хийни е също така активен есеист, преводач и твърд поддръжник на литературата, като неговите книги и лекции следват след получаването на Нобеловата награда. Сред другите му произведения са театрални адаптации на "Филоктет" и "Антигона" на Софокъл ("The Cure at Troy," 1990, и "The Burial at Thebes," 2004, съответно), преводи на епоса "Беоулф" през 1999 г. и стихотворението "Арион" на Пушкин през 2002 г. През 2010 г. той претърпява инсулт и изпитва временна парализа, изпитание, което описва в стихотворението "Miracle" от последната си колекция "Human Chain." Той умира неочаквано след кратко заболяване в Дъблин на 30 август 2013 г. на 74-годишна възраст.