Aischylos

Есхил (525 - 455 г. пр. Хр.) е високо ценен трагически поет от древна Гърция, вероятно най-великият сред своите съвременници. Той е бил също така архитект, режисьор и музикант. От неговите 67 произведения са оцелели само 7: „Прикованият Прометей“, „Молителките“, „Персите“ и „Седемте срещу Тива“, както и трилогията, озаглавена „Орестия“, която включва пиесите „Агамемнон“, „Възлиянията“ и „Евменидите“. Есхил се отличава като воин в битките при Маратон и Саламин. Той е получил 13 първи награди за своите произведения, както и няколко втори и трети награди, присъдени му в различни конкурси. С Есхил древногръцката трагедия се развива от своите корени в дифирамба до сложна, многоперсонажна постановка, достигайки своя връх. Стилът му се отличава с величие, а творчеството му е празнувано заради дълбочината, оригиналността във формата и мощното въображение на този велик поет. Есхил е широко признат като великолепен и във всяко отношение несравним творец. Той умира при инцидент в Гела, Сицилия, на 70-годишна възраст и е погребан там. Според непотвърдена традиция, той е бил убит, когато костенурка паднала върху главата му отгоре. Гръцките сицилианци издигнали паметник на гроба му, като изписали епитафия, която самият Есхил бил съставил, може би усещайки, че краят му е близо.