Aristofanis

Роден около 445 г. пр.н.е., той е кидатенец, син на Филип и Зенодора, и принадлежи към племето Пандионис. В училище драматургът е учил Омир и Хезиод, научил е за Езоп и е чул за Архилох и Алкей. На деветгодишна възраст изучава "Антигона" на Софокъл, а на дванадесет години Партенонът е завършен. Когато избухва Пелопонеската война, му остава една година до навършване на двадесет. Той става свидетел на славата на Перикъл и вижда смъртта му през 429 г. пр.н.е. Тематично, творчеството на Аристофан е доминирано от политиката, която за първи път се появява в комедията с Кратин. Самият той е консерватор и е противник на демагога Клеон, като неговата опозиция е очевидна в пиесата "Рицари". Той остро сатиризира политици, включително Перикъл, генерали като Ламах и поети като Еврипид и Есхил, и не забравя Сократ. Знаем за 44 заглавия на негови произведения, но само единадесет от комедиите му са оцелели: "Ахарняни", "Рицари", "Облаци", "Оси", "Мир", "Птици", "Лизистрата", "Тесмофориазусе", "Жаби", "Еклезиязусе" и "Богатство". Той печели първата си победа на Дионисиите и четири на Ленеите. Умира около 386 г. пр.н.е.