John Bowlby

Джон Боулби, роден в консервативно семейство от висшата класа, посещава Военноморския колеж и по-късно Университета в Кеймбридж, където изучава природни науки и психология, преди в крайна сметка да се насочи към медицината. Практическото си обучение по психология провежда в Института по психоанализа под ръководството на Джоан Ривиер, последователка на Мелани Клайн. Като квалифициран психиатър, Боулби започва работа в Центъра за обучение по детско ръководство, където работи в тясно взаимодействие с деца с проблеми от разбити семейства. Той не е съгласен с Мелани Клайн и психоаналитиците от Британското общество, които се фокусират изключително върху вътрешния свят на пациента. Опитът му в Детската клиника го води до убеждението, че разбирането на вътрешния свят зависи от познанието за събитията и ситуациите, които пациентът е преживял. През 1944 г. неговата монография "Четиридесет и четири млади крадци" достига до заключения, подобни на тези, защитавани от Ана Фройд и Доналд Уиникът. След войната Боулби е назначен за ръководител на Отдела за деца и семейства в Клиниката Тависток, където остава до смъртта си. През 1951 г. публикува монографията "Майчинска грижа и психично здраве", в която развива теорията си, че доброто психично здраве на детето изисква близка, топла и стабилна връзка с майката. Впоследствие интересът му се насочва към биологични ориентации, което води до разрив с психоаналитиците и напускането му на Британското психоаналитично общество. Репутацията му се основава главно на подхода му към връзката родител-дете като биолог. Разликата от психоаналитичния възглед е, че той поставя значителен акцент върху директното наблюдение на майките и децата. Около тридесет години новаторска работа на Боулби бяха необходими, за да започне систематичното изследване чрез директно наблюдение да бъде вземано на сериозно от психоаналитиците. Неговата трилогия за връзката майка-дете, "Привързаност, раздяла, загуба", беше завършена през 1980 г. с произведенията "Скръб и траур"