Vasilis Alexakis

Василис Алексакис (1943-2021) е роден в Атина през декември 1943 г. Той учи във Висшето училище по журналистика в Лил. Установявайки се във Франция от 1969 г., той е дългогодишен сътрудник на вестник Le Monde и пише първите си книги на френски език. Работил е там като журналист, книжен критик и колумнист, което му помага да усъвършенства френския език, на който пише първите си романи. Василис Алексакис също се занимава с хумористично рисуване и кино. Той публикува сборниците "Mon amour" в Италия ("Citta armoniosa", 1978), "Γδύσου" (Атина, Екзантас, 1982), както и шест илюстрирани истории под общото заглавие "Сянката на Леонидас" (Атина, Екзантас, 1984), които са издадени и на немски ("Leonidas' Schatten", Romiosini, преведени от Клаус Екхардт, 1986). Режисира късометражния филм "Уморен съм", който печели награда на фестивала в Тур и Френския киноцентър (1982), телевизионните филми "Нестос Хармидис отвръща на удара" (1984) и "Масата" (1989), както и игралния си филм "Атиняни", който печели Първа награда на международния фестивал на хумористичния филм в Шармуз (1991). Работил е и в театъра ("Не искам...", "Не ме наричай Фофо"). Като прозаик е удостоен във Франция с наградите Албер Камю, Александър Виалат, Шарл Екзбрайат и Медисис (през 1995 г., за книгата си "Майчиният език"), както и с Наградата за роман на Френската академия (през 2007 г., за книгата си "След Христос"). Неговите произведения са публикувани не само във Франция, където излизат почти едновременно с Гърция, но и в Германия, Испания, Армения, Италия, Русия, Турция, Аржентина, САЩ и Израел.