Irène Némirovsky

Родена в Киев през 1903 г. в украинско-еврейско семейство, Ирен Немировски се премества във Франция с родителите си след Руската революция от 1917 г. Тя постига голям успех с първия си роман "Давид Голдер" (1929), последван от "Балът" (1930). "Господарят на душите" е публикуван през 1939 г. в сериализирана форма в литературното списание "Gringoire". Когато германците влизат в Париж през 1940 г., тя и семейството ѝ търсят убежище в село в Морван. Там е арестувана от френската полиция през лятото на 1942 г. и впоследствие депортирана в Аушвиц, където намира трагичен край, както и съпругът ѝ. Един предан семеен приятел успява да спаси двете ѝ дъщери, като ги укрива на различни места до края на войната. По време на тези постоянни премествания, по-голямата ѝ дъщеря, Дениз, тогава на тринадесет години, винаги носи със себе си куфар с последния ръкопис на майка си: "Френска сюита". Изпитанията на родителите ѝ, както и на самата нея и сестра ѝ, са толкова болезнени, че минават много години, преди Дениз да се осмели да прочете тези тетрадки. Едва през 2004 г. тя публикува лебедовата песен на великата авторка. Книгата е удостоена с наградата Рьоно, отбелязвайки първия случай, в който тя се присъжда посмъртно.