Dido Sotiriou

Дидо Сотириу (1909-2004) е била романистка и журналистка. Родена е в Айдън, Мала Азия, дъщеря на Евангелос Папас и Марианти Пападопулу. През 1919 г. се премества със семейството си в Смирна, а след катастрофата през 1922 г. те търсят убежище в Гърция. В Атина завършва средното си образование с учители, сред които са писателите Костас Пароритис и София Мавроеиди-Пападаки. Посещава Френския институт в Атина и през 1937 г. за няколко месеца изучава френска литература в Сорбоната. От 1936 г. се посвещава професионално на журналистиката. Сътрудничи с списание "Гинаика" (като главен редактор) и вестниците "Неос Космос" и "Ризоспастис" (главен редактор от 1944 г.). По време на немската окупация работи с Мелпо Аксиоти, Ели Алексиу, Ели Папа, Титика Дамаскину, Илектра Апостолу, Хриса Хадживасилиу и други гръцки жени от съпротивата. Участва в конференцията на Обществото на народите в Женева през 1935 г., където се среща с другарката на Ленин Александра Колонтай, и в учредителната конференция на Международната демократична федерация на жените през 1945 г. в Париж. Литературният й дебют е през 1959 г. с публикуването на романа "Мъртвите чакат". Произведенията й са преведени на много чужди езици, като част от тях постигат успех в чужбина, особено в Турция. Дидо Сотириу принадлежи към гръцките прозаисти от междувоенния период. Творчеството й се отличава с реализъм, със силно присъствие на автобиографични елементи и емоционалното участие на авторката в приключенията на нейните герои. Темите й черпят вдъхновение от катастрофата в Мала Азия, периода на гражданската война и следвоенния период от гръцката история. С "Кървавата земя" Сотириу започва своето пътуване към стил на писане, който съчетава романистична техника с историческа перспектива върху темите си, път, който продължава в следващите си два романа, "Заповедта", за аферата Белояннис, и "Ние сме разрушени". Тя е удостоена с наградата за гръцко-турско приятелство Абди Ипекчи през 1983 г., Специалната държавна награда за литература през 1989 г., наградата на Академията на Атина през 1990 г. и Ордена на Феникса през 1995 г. През 2001 г. Обществото на авторите учредява наградата "Дидо Сотириу" в нейна чест, която се присъжда "на чуждестранен или гръцки автор, чието писане подчертава комуникацията между народите и културите чрез културно разнообразие." Тя почина в Атина на 23 септември 2004 г. За повече биографични подробности за Дидо Сотириу, вижте Алексис Зирас, "Сотириу Дидо," в "Световен биографичен речник," том 9б, Атина, Екдотики Атинон, 1988; Вангелис Касос, "Дидо Сотириу," в "Следвоенна проза; от войната '40 до диктатурата '67," том З, Атина, Соколис, 1988; Демостен Куртовик, "Дидо Сотириу," в "Гръцки следвоенни писатели: Критичен гид," Атина, Патакис, 1995; и Михалис М. Мераклис, Дора Менти, "Сотириу Дидо" в "Речник на съвременната гръцка литература," Атина, Патакис, 2007. (Източник: Архив на гръцките писатели, родени от 18-ти век до 1935 г., ЕКЕБИ.)