Julia Kristeva

Жулия Кръстева е родена през 1941 г. в България. През 1966 г. се премества в Париж, за да завърши дисертацията си по френска литература. Световно признат теоретик, тя работи в областите на лингвистиката, психоанализата, литературата и политическата теория. В момента е професор в Institut Universitaire de France и преподава литература на 20-ти век в Университета Париж VII - Денис Дидро, както и като гостуващ професор в Колумбийския университет, Университета в Торонто и New School for Social Research в Ню Йорк. През 2004 г. е удостоена с наградата Holberg за своето творчество, а през 2006 г. с наградата Hannah Arendt. Нейните книги се издават в Америка от Columbia University Press. Публикуваните ѝ произведения включват: "В началото беше любовта" (Agra, 1988), "Самураят" (роман, Govostis), "Старецът и вълците" (Maya Editions, 1993), "Нации без национализъм" (Alternative Editions, 1997), "Новите болести на душата" (Kastaniotis, 1998), "Притежания" (роман, Patakis, 1998), "Черно слънце" (Kastaniotis, 2000), "Женственото и свещеното" в съавторство с Катрин Клеман (Psychogios, 2001), "Чужденци на самите себе си" (Scripta, 2004), "Убийство в Византия" (роман, Patakis, 2004). Най-новите ѝ книги във Франция включват: "Le Genie feminin: Arendt, Klein, Colette" (3 тома, Fayard 1999-2002), "Meurtre a Byzance" (Fayard, 2004), "La Haine et le Pardon" (Fayard, 2005) и "Seule une femme" (Bord de l’Eau, 2007). Повече информация може да бъде намерена на официалния ѝ уебсайт: www.kristeva.fr.