Takis Varvitsiotis

Такис Варвитиотис (1916-2011), един от най-значимите гръцки лирически поети на следвоенния период (въпреки че прави своя поетичен дебют през 1936 г.), е роден и живял през целия си живот в Солун. Завършва право в Аристотеловия университет и работи като адвокат. Първата му поетична изява е на двадесет и една години в новаторското списание "Македонски дни", с чийто редакционен екип развива близки отношения. Оттогава се посвещава на поезията с страст и последователност. Публикува множество поетични сборници, включително "Листа на съня" (1949), "Епитаф" (1951), "Зимно слънцестоене" (1955), "Дървеният кон" (1955), "Азбукар" (1955), "Раждането на пролетите" (1959), "Воалът и усмивката" (1963), "Трансформацията" (1971), "Есенна сюита и други стихотворения" (1975), "Смирена хвала на Дева Мария" (1977), "Анна на отсъствието" (1979), "Обединени ръце" (1980), "Калейдоскоп" (1983), "Пътеката" (1984), "Фрагмента, или Растителността на минералите" (1985), "Десет стихотворения на гняв и дълг, заедно с Доксологията на свободата" (1986), "Още едно лято" (1987), "Фаетон" (1992), "Чудесният риболов" (1993), "Нишки на Девата" (1997), "Аромат на комета" (1997), "Никакви повече сълзи" (1998), "Даровете на влъхвите" (1999), "Атрион" (2000), "Но снегът винаги остава" (2002), "Малки еротични възхвали" (2002) и събраните издания "Синопсис А (1941-1957)" (1980), "Синопсис Б (1958-1972)" (1981), "Синопсис В (1973-1979)" (1988) и "Стихотворения, 1941-2002" (2003). През 2010 г. съставя последна колекция от своите непубликувани стихотворения, която издава под заглавието "Водни знаци" (Bibis Stereoma, 2010). За младите поети Такис Варвитиотис е бил точка на препратка, като последният оцелял поет от старата литературна традиция на Солун и литературния кръг на аптеката на Н.Г. Пенцикис, и сътрудник на легендарните списания "Македонски дни", "Кохлиас" и "Морфес". Неговата поезия е лирична, визионерска и мистична, следвайки стъпките на неосимволизма, с влияния от сюрреалистичните поети Пол Елюар и Пиер Реверди. Като есеист и преводач, оставя след себе си многобройни преводи, основно на френски, испански и латиноамерикански поети, включително Бодлер, Лорка, Аполинер, Малерме, Неруда и Елюар. Почетен член на Академията на Атина, Такис Варвитиотис е един от най-награждаваните поети. Удостоен е с наградата на Групата на дванадесетте, Първата държавна награда за поезия, Наградата за поезия на Академията на Атина, Наградата Уранис, Наградата за поезия на Община Солун, Наградата на Гръцкото дружество на християнските писма, Златния медал на Свети Кирил и Методий, сред много други отличия. Член е на Световната организация на поетите и посещава Съединените щати като официален гост, където чете своите стихотворения и изнася лекции в различни университети (Харвард, Принстън, Йейл, Бъфало, Калифорния и др.). Посещава също така Румъния и Испания по покана на Министерството на културата. Участва в много конференции на Световната организация на поетите, фестивали и други международни срещи като представител на Гърция. Последните значими международни отличия, присъдени на него, включват: Световната награда за поезия "Фернандо Риело" в Организацията на обединените нации (Ню Йорк, 1988), титлата и знаците на Рицар на Френския орден за изкуства и литература от Френското министерство на културата (1989) и Европейската награда "Хердер" от Виенския университет (1994), с обосновката, че "Такис Варвитиотис е представител на онази съзвездие от гръцки поети, които са допринесли по жизнен и неочакван начин за световната литература на нашето време, а неговото богато поетично творчество представлява връх на съвременната гръцка лирическа поезия, получавайки признание извън родината си." През март 1995 г. той беше избран за член на Международната академия "Михай Еминеску", базирана в Румъния. На 23 ноември 1995 г. той беше награден със златен медал на честта от Европейския парламент за значителния си принос към европейските писма, след предложение от Световната организация на поетите, а на 26 октомври същата година му бяха връчени знаците на Командор на Ордена на Феникса от президента на Гръцката република. На 15 март 1997 г. той беше награден от името на Италианската държава в Рагуза, Сицилия, и на официална церемония, проведена в губернаторството на града, с Международната награда "Ибла: мост за Европа." През октомври 1997 г. той беше удостоен с Отличието на Ордена на писмата и изкуствата от Фондацията за национално и религиозно размишление. На 10 юни 1998 г. Университетът на Македония му връчи Златен медал на честта. На 3 декември 1998 г. той беше избран за кореспондентен член на Академията на Атина. Той почина в родния си град на 31 януари 2011 г. на 95-годишна възраст.