Albert Cohen

Авраам Алберт Коен е роден в Корфу през 1895 г. в семейство на евреи от Корфу с дългогодишно присъствие на острова (семейството му се занимавало с производство на сапун). В началото на 20-ти век родителите му емигрират в Марсилия поради нарастващия антисемитизъм на острова. Алберт Коен получава католическо възпитание и през 1904 г. се записва в гимназията Тиер, където става съученик на младия Марсел Паньол. През 1914 г. се премества в Женева, за да изучава право и литература. През 1919 г. придобива швейцарско гражданство (вместо османско). Шест години по-късно поема управлението на "Revue juive" ("Еврейски преглед"), в чийто редакционен съвет влизат имена като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Между 1926 и 1931 г. работи в Международната организация на труда в Женева. С избухването на Втората световна война бяга в Бордо, а след това в Лондон. От името на "Еврейската агенция за Палестина" е натоварен с комуникация с представители на изгнаническите еврейски общности. През 1944 г. е назначен за правен съветник на Междуправителствения комитет за бежанците, който изготвя Международния договор от 15 октомври 1946 г. за защита на бежанците. През 1947 г. се връща в Женева, а няколко години по-късно (през 1957 г.) отказва поста на израелски посланик, за да се посвети на писането. Умира в Женева на 17 октомври 1981 г., след като творчеството му най-накрая започва да получава признание: първата му книга е публикувана от Галимар, появява се в телевизионното предаване на Бернар Пиво, а "Magazine Littéraire" посвещава корицата на един от броевете си на него. Основните му произведения на френски включват: "Paroles juives" (стихотворения, 1921), "Solal" (роман, 1930), "Mangeclous" (роман, 1938), "Le livre de ma mère" (лични мемоари, 1954), "Belle du Seigneur" (роман, Голямата награда за роман на Френската академия, 1968), "Les valeureux" (роман, ситуиран в Кефалония, 1970), "Ô vous, frères humains" (1972) и "Carnets" (дневник, 1979).