Nikolaj Vasilievic Gogol

Николай Гогол (1809-1852). Роден е в село Сорочинци, в Полтава, централна Украйна. Майка му е потомка на полски земевладелци, а баща му е казак, който е написал няколко стихотворения и пиеси на украински и руски език. Гогол се счита за бащата на руския реализъм, а неговото творчество, с неговата лиричност, хумор и проницателност, оказва значително влияние върху развитието на световната литература. През 1828 г. той се премества в столицата Санкт Петербург, където се сблъсква с поредица от разочарования. Първата му книга, "Ханс Кюхелгартен" (1829), получава отрицателни отзиви, а опитът му да стане актьор се проваля. Той получава признание с книгата "Ревизор" (1836), а утвърждаването му идва с "Мъртви души" (1842), която го поставя на върха на руската литература. Други негови произведения включват: "Шинел", "Дневник на един луд", "Тарас Булба", "Нос", "Женитба" и други.