Dimosthenis Voutyras

Демостенис Вутурас (1872-1958) Демостенис Вутурас, син на нотариуса Николаос Вутурас и Теони от рода Папади, е роден в Константинопол, където прекарва първите си детски години, докато баща му работи като учител. След няколко години се установява със семейството си в Пирея, където баща му е назначен за нотариус. Там завършва началното училище и започва гимназия, но прекъсва обучението си поради пристъпи на епилепсия. Неговата особеност предизвиква свръхзащитата на родителите му и така прекарва юношеските си години без лишения. Посещава уроци по музика, фехтовка и се записва в училището на Махайриадис, но прекъсва всичко поради своята натура. През 1900 г. прави първата си поява в литературния свят, публикувайки статия на катаревуса в списанието на Пирея "Хронографос" и една в "Нашето списание" на Герасимос Вокос (с когото следва стабилно сътрудничество). Около 1902 г. баща му напуска работата си и се занимава със строителни предприятия. В железарската фабрика, която построява, първоначално работи и Демостенис. През този период се публикува разказът "О Лагас", който е приет с похвални коментари от Паламас и Ксенопулос (1903). Следват нови публикации на негови произведения в литературни списания, включително и в "Панатинайа". Около 1904 г. се жени за Бетина Фекси, с която няколко години по-късно има две дъщери. Животът му се променя драматично след финансовия крах и самоубийството на баща му през 1905 г. Опитва се да поеме бизнеса, но не успява и го довежда до пълна фалит. Две години по-късно се премества със съпругата си в Кукаки и се насочва към професионалната проза, продавайки разкази на списания и вестници от епохата. Признанието му като прозаик идва първоначално от гръцката диаспора, конкретно от Александрия. След 1920 г. започва да става известен и в Атина. Кариерата му е възходяща и до 1923 г., когато е удостоен с наградата за литература и изкуства, вече са отпечатани десет негови книги. Поради продължаващото му финансово затруднение, се занимава и с писане на учебни пособия в сътрудничество с М. Папамихайл, но опитът се проваля, тъй като учебникът за трети клас, който завършват, е отменен от диктатурата на Пангало. Продължава да живее от писане и през 1931 г. е удостоен с наградата на община Пирея. Няколко месеца преди обявяването на войната от Италия успява да отпразнува четиридесет години от литературната си дейност в таверната "Бограку" в Кипсели, където често пребивава. По време на окупацията застава на страната на съпротивата. След края на Гражданската война, на 80-годишна възраст, публикува "Бавното разсъмване". До смъртта си живее прикован на легло, беден и пренебрегнат от държавната власт (Академията на Атина отказва предложението за неговата кандидатура на два последователни избора). Умира през 1954 г. Прозата на Вутурас, почти изцяло разказна, се вписва в рамките на социалния реализъм и очертава прехода от етнографията към градската проза. Основната тема в творчеството му е животът на маргиналните (лумпен) групи в Атина и Пирея. Живял близо до тях, Вутурас описва живота и психиката им с ярко мрачни цветове и депресивен стил, като същевременно показва и склонност към утопия. Успоредно с това той изобразява отказа на тези групи да се интегрират в организираното общество, отказ, който се отразява и в анархичната структура на неговите произведения, в някои от които срещаме също елементи на метафизика и научна фантастика, които действат символично. За по-подробни биографични данни за Димостенис Вутюрас вижте: Вера Васардани, „Димостенис Вутюрас“, Най-старата ни проза; От началото до Първата световна война І΄ (1900-1914), стр. 280-322. Атина, Соколи, 1997, Алекс Зирас, „Вутюрас Димостенис“, Световен биографичен речник 2. Атина, Издателство Атина, 1984, Г.М. Политархис, „Вутюрас Димостенис“, Голяма енциклопедия на новогръцката литература 4. Атина, Хари Патси, н.д. и Васиас Цокопулос, „Хроника на живота на Димостенис Вутюрас“, Димостенис Вутюрас; Пълни съчинения А΄, стр. 9-50. Атина, Делфини, 1994. (Източник: Архив на гръцките писатели, Е.КЕ.ВИ.).