Roland Barthes

Ролан Барт е роден в Байон, Франция, през 1915 г. През 1924 г. се премества в Париж, където посещава гимназиите Монтен и Луи-льо-Гран. Между 1935 и 1939 г. учи в Сорбоната, където получава степен по класическа филология. По време на обучението си от 1936 до 1939 г. съосновава Университетската група за античен театър със своите състуденти. Прекарва няколко години в санаториуми поради туберкулоза, която е заразил (1934-1935, 1942-1946). Преподава за кратко в Университета в Букурещ и в Египет (Университета в Александрия). Работи като директор на изследванията в C.N.R.S. и от 1962 г. води семинар по социология в Катедрата по икономически и социални науки в Екол Пратик. Вдъхновен от лингвистиката на Сосюр и Блумфийлд, а по-късно повлиян от психоанализата на Лакан, неговата работа започва с "Нулева степен на писане" (1953), изследване на връзката между литературата и властта. Идеята за неутрален език, отделен от изкривяванията на социалния кръг, присъства дори в неговата встъпителна лекция на Катедрата по семиотика в Колеж дьо Франс (1977) и доминира в анализа му на характеристиките и митовете на съвременното общество ("Митологии" 1957, "Системата на модата" 1967), развитието на термините на науката за литературата ("За Расин" 1963, "Критика и истина" 1969), концепциите за скриптибилното и лисибилното ("S/Z" 1970), поетиката на свободния знак ("Империя на знаците" 1970) и асимилацията на реториката на творбата с изобретяването на пълен лингвистичен идиом и автономна вселена ("Сад, Фурие, Лойола" 1971, "Удоволствието от текста" 1973). Той реконструира тези придобивки с препратки към тялото и желанието, докато "Ролан Барт от Ролан Барт" (1975) представлява археология на всеотдайното посвещение на критиката. "Фрагменти на любовния дискурс" (1977) приближава теория на разговорното, докато "Камера лусида" (1980) се стреми, чрез изучаването на фотографията, да определи нова връзка между пространството и времето. Ролан Барт, един от най-големите мислители на нашето време, среща трагичен край през 1980 г. в автомобилна катастрофа. Оценката на неговата работа днес му отрежда забележително място в областите на социологическата критика, семиотиката, дискурса и, защо не, модата.