Wallace Stevens

Уолъс Стивънс е роден на 2 октомври 1879 г. в Рединг, Пенсилвания. Той учи в Харвард и в Юридическото училище на Ню Йорк. Прекарва по-голямата част от живота си (1916-1955) в Хартфорд, Кънектикът, където работи като юридически съветник за застрахователна компания. Поезията му черпи елементи от Уитман, Емерсън, английските романтици и неговите съвременници имажисти. Първият му творчески период започва около 1914 г. и завършва през 1923 г. с публикуването на първата му поетична колекция "Harmonium". "Sunday Morning", най-известното му стихотворение, принадлежи на този период. Вторият му творчески период започва около 1934 г. и продължава до края на живота му през 1955 г. През тези години той пише, наред с други произведения, дългите поеми "The Man with the Blue Guitar" (1937), "Notes Toward a Supreme Fiction" (1942), "Transport to Summer" (1946), "The Auroras of Autumn" (1947), "An Ordinary Evening in New Haven" (1949), както и серия от есета върху теорията на поезията, събрани в том със заглавие "The Necessary Angel" (1951). Той е удостоен с наградата Болинген (1950) и наградата Пулицър (1955).