Zefi Daraki

Зефи Дараки е родена през 1939 г. в Атина. Работила е като секретарка в Училището по жилищно строителство на К. Докиадис между 1959 и 1964 г., а по-късно в Общинската библиотека на Атина от 1964 до 1967 г., когато е уволнена от Хунтата, и отново от 1974 до 1984 г. като библиотекарка. През този период публикува колекциите "Емплоки," "Градината с изгаряния," "Затъмнение и полукръгът на кръвта," "Вятърът и часовниците," "Среднощният вълк," "Неясните събития," наред с други, както и новелите "Марта Солгер," "Сънят," "Лена Олем" и "Играта на сънуването," поезия за деца. Следват колекциите "Обесената жена," "Свещеният вакуум," "Спах неблагодарната," "Скръбта изгаря нашите сенки," "Тялото без главен ключ," "Неподвижните в болка," "Противоположното време," "Да те назова означава да те загубя," "Опустошаваща." Нейната поезия е публикувана в гръцки и чуждестранни списания. Стиховете й са преведени на основните европейски езици. Книгите й "Тялото без главен ключ" и "Като думи" са преведени от поета Том Нейрн (издадени от Dionyssia Press, 2002). Избор от нейните произведения е преведен на български от Надя Мирянова (издаден от Пеликана Алфа София). Нейният уебсайт е: www.zefidaraki.gr.