Friedrich Wilhelm Nietzsche

Фридрих Ницше е роден през 1844 г. в Рьокен, близо до Лайпциг. На петгодишна възраст губи баща си, протестантски пастор. След като се отличава в изучаването на класическа филология в Бон и Лайпциг, той става професор в Университета на Базел на двадесет и пет години. През това време се запознава с работата на философа Артур Шопенхауер и създава приятелство с композитора Рихард Вагнер. Скоро Ницше започва да следва свой собствен път. Той се отказва от позицията си в университета, дистанцира се от теориите на Шопенхауер и прекратява връзката си с Вагнер. Водейки скитнически живот в малки ханове в Швейцария, Италия и Южна Франция, той се посвещава на критика на метафизиката, етиката, религията и други аспекти на западната култура, пишейки неуморно. Неговите произведения включват "Раждането на трагедията" (1872), "Несвоевременни размишления" (1873-1876), "Човешко, твърде човешко" (1878-1879), "Зората" (1881), "Веселата наука" (1882), "Отвъд доброто и злото" (1886), "За генеалогията на морала" (1887), "Залезът на идолите" (1888), "Антихрист" (1888), "Ecce Homo" (1888) и незавършеното "Волята за власт" (1883-1888). Сред тях, неговият шедьовър е "Тъй рече Заратустра" (1883-1885). Ницше умира през 1900 г. на петдесет и шест години, след като прекарва последните десет години от живота си в състояние на умствен упадък.