Percy Bysshe Shelley

Пърси Биш Шели е роден на 4 август 1792 г. в Съсекс. Син на земевладелец, той учи в Итън и Оксфорд. Революционен и неспокоен дух, той публикува брошурата "Необходимостта от атеизъм" през 1811 г., което води до изключването му от университета, лишаването му от наследство от баща му и репутацията му на радикал. По-късно същата година се жени за Хариет Уестбрук, с която има две деца. Бракът не е щастлив. През 1812 г. той издава "Адрес към ирландския народ" в отговор на Ирландското движение за религиозна свобода. В Лондон среща писателя Уилям Годуин, който влияе на ранните му социално-тематични поеми, като "Кралица Маб" и "Бунтът на исляма" (1813). През 1814 г., след като се разделя с Хариет, напуска Лондон с Мери Годуин — по-късно известна с "Франкенщайн" — и след самоубийството на съпругата си се жени за нея през 1816 г. Трагичната смърт на първата му съпруга и последвалият социален скандал го принуждават да напусне Англия през март 1818 г. Прекарва последните четири години от живота си основно в Италия с приятелите си Байрон и Лий Хънт, където пише най-добрите си произведения. Тук, малко преди тридесетия си рожден ден, той се удавя в залива Специя, когато малката му лодка, Ариел, се преобръща по време на буря през юли 1822 г. Тялото му е намерено два месеца по-късно и докато чакат пристигането на Байрон и Хънт, е погребано в пясъка, за да бъде по-късно кремирано в присъствието на приятелите му. Пепелта и сърцето му са погребани в Рим, до Джон Кийтс.