Heinrich von Kleist

Хайнрих фон Клайст е роден на 18 октомври 1777 г. в малкото градче Франкфурт на Одер. Родителите му умират, когато Клайст е още млад, и една леля поема отговорността да го отгледа. През 1788 г. Клайст е изпратен в пансион, а на 14-годишна възраст постъпва в Потсдамската гвардия. Остава в армията до 1799 г. През 1801 г. Клайст отива на остров Делос на езерото Тун в Швейцария. Там преживява кратък период на щастие, достатъчен да завърши първата си пиеса, "Семейството Гхонорец", която по-късно поставя в Германия и преименува на "Семейството Шрофенщайн" (1803). Той се фокусира върху писането на пиеси от 1803 до 1811 г., включително "Семейството Шрофенщайн" (1803), "Счупеният съд" (1806), "Амфитрион" (1807), "Пентесилея" (1807), "Кетхен от Хайлброн" (1807), "Битката на Херман" (1808) и "Принцът на Хомбург" (1811). От 1806 до 1811 г. пише и разкази и новели, като "Земетресението в Чили" (1807), "Маркизата на О..." (1808), "Михаел Колхаас", "Просякинята от Локарно" (1810), "Найденото дете", "Годежът в Санто Доминго", "Света Цецилия или силата на музиката" и "Дуелът" (1811). През 1807 г. Клайст започва месечно литературно списание "Фебус", което служи като средство за публикуване на откъси от неговите произведения. Въпреки това, след този период на късмет следват редица нещастия. Въпреки че Гьоте се съгласява да постави "Счупеният съд", той отхвърля "Пентесилея". Освен това "Счупеният съд" се проваля на сцената във Ваймар, възникват напрежения между Гьоте и Клайст, а "Фебус" затваря през декември 1808 г. Период на депресия е последван от нов ентусиазъм. През 1810 г. той публикува първия пруски ежедневник "Берлинер Абендблетер", който затваря през март 1811 г. Някои от неговите разкази, като "Света Цецилия или силата на музиката", и значими есета, най-вече "За марионетния театър" (1810), са публикувани в "Берлинер Абендблетер". Закриването на вестника нанася последния удар. Той се връща към театъра, но никой не е склонен да постави неговите произведения. Тогава случайно среща Хенриете Фогел, омъжена жена, страдаща от неизлечим рак. Предавайки съпругата си, Мари фон Клайст, която отказва самоубийствен пакт, Клайст се обръща към Фогел, която с ентусиазъм приема идеята за двойна смърт. Те внимателно подготвят последните детайли. Клайст изгаря останките от своите произведения, включително автобиографичната новела "Историята на моята душа", която според слуховете изумява малцината, които я четат. На 21 ноември 1811 г. те отиват на село и пият чай; там Клайст първо застрелва Фогел, а след това и себе си.