Andreij Tarkovskij

Андрей Арсениевич Тарковски е роден през 1932 г. и учи в Държавния институт по кинематография в Москва под ръководството на Михаил Ром. По време на обучението си режисира два късометражни филма: "Днес няма да има отпуск" (1960) и "Валякът и цигулката" (1961). Първият му пълнометражен филм, "Иваново детство" (1962), печели "Златния лъв" на кинофестивала във Венеция. През 1966 г. филмът му "Андрей Рубльов" е прожектиран, но веднага е изтеглен след премиерата си в Москва. Едва през 1969 г. е показан в киносалоните на Западна Европа. През 1972 г. режисира "Соларис", базиран на романа на Станислав Лем. През 1974 г. излиза "Огледало", което предизвиква скандал със своя авангардистки стил и лирическа субективност. След петгодишна пауза, през 1979 г. е завършен "Сталкер". През 1982 г. му е позволено да заснеме следващия си филм, "Носталгия", в Италия, който е завършен през 1983 г. През 1984 г. той търси убежище в Западна Европа. През 1985 г. режисира операта на Мусоргски "Борис Годунов" в Ковънт Гардън, Лондон. Временно се установява в Швеция, където заснема "Жертвоприношение" (1986), което се оказва неговият лебедов песен, тъй като той умира в Париж през декември същата година.