Publius Vergilius Maro

Публий Вергилий Марон (15 октомври 70 г. пр.н.е. - 19 г. пр.н.е.), известен като Вергилий, е латински поет. Неговото най-значимо произведение, "Енеида", се счита за най-великата епопея на Римската империя. Вергилий е роден в селцето Андес, близо до град Мантуа в днешна Северна Италия. Родителите му са от скромен произход, земеделци, но са се погрижили той да получи възможно най-доброто образование. На шестнадесетгодишна възраст е обучаван в Кремона и по-късно изпратен в Милано за по-широки изследвания. През това време проявява особен интерес към гръцката и латинската литература. На осемнадесетгодишна възраст се премества в Рим с първоначалното намерение да изучава реторика, медицина и астрономия. Въпреки това, интересът му скоро се насочва към философията, което го води до Неапол, където става ученик на епикурейския философ Сиро. Едновременно с това, той също така изучава гръцки. През този период Вергилий започва да пише първите си стихотворения и постепенно се отдава все повече на поезията. След завръщането си в Рим, Вергилий става приятел с Меценат (Гай Меценат), богат римлянин и покровител на изкуствата. От 39 г. пр.н.е. Вергилий е част от кръга поети на Меценат и има приятелски отношения с Август Цезар. Сред най-важните ранни произведения на Вергилий са "Еклоги", сборник с пасторални стихотворения, написани между 42-39 г. пр.н.е. След завършването на "Еклоги", между 39-29 г. пр.н.е., той пише "Георгики", земеделска поема в четири тома, посветена на Меценат, описваща живота и труда на земеделците от онова време. "Енеида" е най-значимото произведение на Вергилий. Тази епическа поема с голямо историческо значение е поръчана от Октавиан, първият римски император, с когото Вергилий се е запознал чрез Меценат. "Енеида" утвърждава Вергилий като велик поет. Вергилий умира през 19 г. пр.н.е. по време на посещение в Гърция. Конкретно, по време на посещението си в Мегара, той се заразява с малария и умира при завръщането си в Неапол, в днешния Бриндизи. В завещанието на Вергилий има инструкция да не се публикува "Енеида", но Август Цезар нарежда публикуването ѝ, признавайки голямата стойност на произведението.