Arrianos Flavios o ek Nikomideias

Флавий Ариан (95-175 г. сл. Хр.) произхожда от Никомедия в Витиния. Роден в знатно семейство, той е удостоен със свещенически длъжности в своя град и по-късно заема високи административни и военни позиции в Римската държава. Като млад мъж, той посещава ученията на Епиктет, от които записва основните елементи. В средата на II век отива в Атина, където получава гражданство и е избран за епонимен архонт (147-48 г. сл. Хр.). Там той се утвърждава като писател и се изявява като забележителен представител на атицизма. Освен работата си върху философията на Епиктет, той е автор на военни трактати и биографии. Най-значимата част от неговото творчество обаче е "Анабазис на Александър," най-важният източник за похода на Александър Велики в Азия, и неговото допълнение, "Индика." Ариан, черпейки от по-ранни историци, комбинира елементи и сравнява информация, създавайки произведение, характеризиращо се с точност, здрав разум и увлекателен стил.