Christopher Hitchens

Кристофър Ерик Хичънс (1949-2011) е роден в Портсмут, Хемпшир, в Южна Англия, по време на военната служба на двамата си родители в Кралския флот. Получава отлично образование под тяхната грижа, първоначално в Leys School в Кеймбридж, а по-късно в Balliol College, Оксфорд, където изучава философия, политика и икономика. В автобиографичната си книга "Hitch-22," публикувана много по-късно през 2010 г., той разказва, наред с други неща, за някои хомосексуални преживявания от този период от живота си. През 60-те години Хичънс се присъединява към движението, противопоставящо се на Виетнамската война, ескалацията на ядрените оръжия и доминацията на мултинационалните корпорации. През 1965 г. се присъединява към Лейбъристката партия на Англия, но е изключен през 1967 г., заедно с цялата си студентска организация, поради критиката им към подкрепата на премиера Харолд Уилсън за Виетнамската война. Започва журналистическата си кариера през 70-те години като кореспондент за троцкисткото списание "International Socialism," а по-късно като сътрудник на "The London Times Higher Education Supplement" по теми от социалните науки и списанието "The New Statesman." Самоубийството на майка му в хотелска стая в Атина през 1973 г. го довежда в Гърция по необходимост. След завръщането си публикува разкриваща статия за състоянието на гръцката хунта, която става първата му публикация в "New Statesman." През 1981 г. Хичънс се премества в Съединените щати, започвайки да пише за седмичното списание "The Nation" и месечното "Vanity Fair," където яростно критикува Хенри Кисинджър, Роналд Рейгън, Джордж Х. У. Буш и политиките на САЩ в Централна и Южна Америка. Чрез смелото и неконвенционално съдържание на политическия си дискурс, Хичънс става един от най-изтъкнатите журналисти и интелектуалци на своето време. Страстен почитател на Томас Пейн, Джордж Оруел и президента Джеферсън, той не се колебае да включи в критиките си и носителката на Нобелова награда за мир Майка Тереза и Бил и Хилари Клинтън. През 1989 г. започва да се дистанцира от традиционната линия на "левите" интелектуалци като Ноам Чомски, Норман Мейлър, Сюзън Зонтаг и Джон Ъпдайк, поради тяхната хладна реакция на смъртната присъда на аятолах Хомейни срещу Салман Рушди заради книгата му "Сатанински строфи." Лоялни приятели до края остават, напротив, авторите Иън Макюън, Мартин Еймис и Салман Рушди. През 1997 г. той подкрепя искането за връщане на мраморите от Партенона в Гърция, изразявайки своите възгледи в книгата "The Parthenon Marbles: The Case for Reunification." След 11 септември 2001 г. неговите статии открито подкрепят международната интервенция на САЩ срещу теократичните режими и впоследствие войната в Ирак, за което е обвинен в неореакционерство. Независимо от това, той продължава да прокламира своя радикален атеизъм по всякакъв начин, пишейки книгата "God is not Great: How Religion Poisons Everything," публикувана през 2007 г. Публикува няколко други книги, включително: "Cyprus", 1984, която е преиздадена под заглавие: "Hostage to History: Cyprus from the Ottomans to Kissinger", 1989, "The Missionary Position: Mother Teresa in Theory and Practice", 1995, "Thomas Paine's Rights of Man: A Biography", "The Trial of Henry Kissinger", 2001, "Letters to a Young Contrarian", 2001, "Why Orwell Matters", 2002, и "The Portable Atheist: Essential Readings for the Non-Believer", 2007. През септември 2005 г. е класиран на пето място в анкета на 100-те най-важни интелектуалци от списанията "Foreign Policy" и "Prospect". Той почина в Хюстън, Тексас, на 15 декември 2011 г., на 62-годишна възраст, след усложнение от пневмония, което влоши здравето му, докато страдаше от рак на хранопровода.