Paul Ricoeur

Френският философ Пол Рикьор е роден на 27 февруари 1913 г. във Валенс, Франция. Първоначално той се опитва да синтезира феноменологичния метод на Едмунд Хусерл с екзистенциализма на Габриел Марсел и Карл Ясперс, но непреодолимите трудности на това начинание го водят към фокусиране върху анализирането на въпроси, свързани с връзката между езика и познавателното усвояване на света и самите нас. Представителни произведения от зрелия етап на неговата мисъл включват: "Правилото на метафората" ("La metaphore vive", 1975), "Време и разказ" ("Temps et récit, том I, II и III", 1983-1985), "Себе си като друг" ("Soi-même comme un autre", 1990). Други произведения включват: "Габриел Марсел и Карл Ясперс: Философия на мистерията и философия на парадокса", 1948, "История и истина", 1955, "От интерпретацията: есе за Зигмунд Фройд", 1965, "Разговори с Габриел Марсел", 1968, "Конфликтът на интерпретациите: есета по херменевтика", 1969, "От текста към действието: есета по херменевтика II", 1986, "Злото: предизвикателство към философията и теологията", 1986, "Идеология и утопия", 1997, "Лекции, I: Около политиката", 1999, "Лекции, II: Земята на философите", 1999, "Лекции, III: На границите на философията", 1999, "Библейска херменевтика", 2000, "Памет, история, забрава", 2000, "Пътят на признанието: три изследвания", 2004, и други. Той почина в съня си на 20 май 2005 г. в дома си в Шатене-Малабри, близо до Париж.