Dimitris Fotiadis

Димитрис Фотиадис (1898-1988). Димитрис Фотиадис, син на земевладелеца и писател Алекас Фотиадис, е роден и прекарал младостта си в Смирна. По време на Гръцко-турската война служи като доброволец, а след Малоазийската катастрофа се премества в Атина. Работи като служител в корабно бюро в Пирея, като същевременно влиза в литературните и журналистическите среди. По време на германската окупация работи като кореспондент в Египет, Лондон и Близкия изток. По време на гражданската война е преследван и заточен заради левите си политически убеждения и по-късно става член на Административния комитет на Единната демократична левица (ЕДА). От 1936 г. в продължение на пет години ръководи литературното списание "Неоелиника Грамата" и от 1945 до 1948 г. "Елефтера Грамата". В литературата се фокусира основно върху театъра, като официално дебютира през 1931 г. с наградената пиеса "Мания Витрова" в Калокайриниевия драматичен конкурс, която е изпълнена на следващата година от Народния театър на Манос Катракис. През същата година е награден в конкурса на Ателието Арт Клуб за едноактната си пиеса "Омагьосаната цигулка". Неговите произведения са поставяни и от трупите на Марика Котопули и Обединените артисти, а той се занимава и с театрален превод, историография и писане на есета. Удостоен е с медала на Дружеството за гръцки изследвания на Университета Сорбона (1939) и Държавната награда за биографичен роман (1982 г. за произведението му "Ентимимата"). Умира в Атина. За повече биографични подробности относно Димитрис Фотиадис, вижте Телос Аграс, "Фотиадис Димитрис," Велика гръцка енциклопедия 24. Атина, Пирос, 1934 и х.с. "Фотиадис Димитрис," Световен биографичен речник 9б. Атина, Екдотики Атинон, 1988. (Източник: Архив на гръцките писатели, ЕКЕБИ).