Rosa Luxemburg

Роза Люксембург беше една от най-чистите, последователни и независими фигури на глобалното социалистическо движение. Родена през 1871 г. в Замошч, тогава под руско владение в Полша, тя беше най-малката от пет деца в еврейско семейство от средната класа с прогресивни и космополитни възгледи. На петгодишна възраст животът ѝ беше застрашен от тежко заболяване, което я остави с доживотна инвалидност в единия крак. Роза Люксембург започва своите незаконни политически дейности по време на гимназиалните си години във Варшава. На 18-годишна възраст, през 1889 г., за да избегне арест, както правят много от сънародниците ѝ по това време, и за да продължи обучението си, Роза емигрира в Швейцария, където изучава право и политическа икономия. По време на студентските си години в Цюрих, Люксембург се запознава с много видни руски социалдемократи, като Плеханов, Акселрод и други. Именно през този период започва връзката ѝ с единомислещия Лео Йогичес, който остава неин приятел за цял живот и за известно време, неин любовник. През 1898 г. Люксембург получава докторска степен от Университета в Цюрих. Същата година тя се омъжва за Густав Любек, за да придобие германско гражданство и се установява в Берлин с цел да работи в редиците на Германската социалдемократическа партия, най-силната от Втората интернационала. До този момент Люксембург вече е изразила остри теоретични разногласия както с полските, така и с руските социалдемократически партии. Основната точка на нейното противопоставяне се отнася до въпроса за полското самоопределение, което и двете партии подкрепят. Люксембург вярва, че самоопределението по същество отслабва глобалното социалистическо движение и не прави нищо друго, освен да укрепва доминацията на буржоазията в държавите, които получават независимост. За Люксембург голямата сила на социалистическото движение е неговият интернационалистически характер. Друг обект на несъгласие на Люксембург е германският социалдемократ Едуард Бернщайн, бащата на ревизионизма, който твърди, че марксистката теория се нуждае от радикална ревизия, особено по отношение на необходимостта от революция. Бернщайн излага, че, особено в индустриално развитите страни, революцията като средство за социална промяна е станала ненужна и че социалистите трябва да преследват целите си чрез парламентарни и синдикални действия. Със своето произведение "Социална реформа или революция?" (1900), Люксембург категорично се противопоставя на тези възгледи, твърдо настоявайки за необходимостта от революция като средство за социална промяна. Продължавайки интензивната си политическа дейност с множество публикации, речи и организиране на демонстрации, и в постоянен конфликт с властите, Роза Люксембург винаги се бори на два фронта: от една страна, тя се изправя срещу вечния политически и класов враг, буржоазията, а от друга, срещу своите съмишленици социалисти. Тя също така критикува Ленин по много точки от неговата теория и практика. Нейната релевантна критика е прекрасно обобщена в думите, които тя отправя към Ленин, посочвайки, че той не е наложил диктатура на пролетариата, както твърди, а диктатура над пролетариата. През годините на Първата световна война, Люксембург прекарва значително време в затвора. Несъгласна с Германската социалдемократическа партия, която подкрепя германските военни усилия, Роза Люксембург, заедно с Карл Либкнехт, основава Лигата на Спартак. Тази организация има за цел да сложи край на войната и по-късно се развива в Германската комунистическа партия. През 1919 г., в Берлин, членове на паравоенна организация брутално убиват Роза Люксембург и Карл Либкнехт при неясни обстоятелства и изхвърлят телата им в канал. По време на живота си, въпреки че Роза Люксембург се бори упорито, тя не успява да реализира своите възгледи за социализма. След смъртта ѝ, въпреки трайното уважение към нея сред марксистите, нейните убеждения са яростно противопоставяни от съветската власт. В последните години обаче, особено след либерализацията на бившия СССР и неговия крах, интересът към теориите на Люксембург се възражда. "Червената Роза", както я наричат, сега се счита за идеологически основател на "социализъм с човешко лице"