Aisopos

Езоп (625-560 г. пр. Хр.). Роден е в Амориум, Фригия, и умира в Делфи, където е изпратен от цар Крез, за да получи прорицание от Делфийския оракул. Обаче там е обвинен в светотатство и осъден на смърт от свещените съдии. Бил е хвърлен от върха на планината Парнас. Езоп е най-известният от древните баснописци, безспорният баща на древната басня. Неговата биография е написана през 14-ти век от монаха Максим Плануд и съдържа множество анекдоти за живота и дейността му. Той също така се счита за водеща фигура в това, което е известно като "дидактическа митология." Неговите басни са събрани в "Сборник на басните на Езоп," като главните герои в тях са предимно определени животни, като лисицата, лъвът, еленът и други. Това са кратки домашни разкази, изразени с голяма краткост. Тяхната природа е моралистична, символична и алегорична. Езоп е от скромен произход и изключително непривлекателен, но в същото време е бил изключително интелигентен. Въпреки че е бил роб през живота си, атиняните по-късно издигат статуя в негова чест, за да покажат, че всеки човек с достойнство трябва да бъде почитан, независимо от произхода му.