Mircea Eliade

Мирча Елиаде е роден през 1907 г. в Букурещ. Той учи в Университета на Букурещ и след като завършва докторската си теза, продължава обучението си в Университета на Калкута под ръководството на професор Супердранат Дасгупта, съсредоточавайки се върху санскрит и индийска философия. Оттам пътува до Хималайския регион, където в продължение на две години събира материали за ашрамите (религиозни общности за живот и работа на неженени лица, подобни на орден) на Алмора, Харидвар и Ришикеш за своята теза, която е публикувана през 1936 г. в Париж под заглавието "Essai sur les origines de la mystique indienne" ("Есе за произхода на индийския мистицизъм"). През 1933 г. е назначен на катедрата по индийска философия и обща история на религиите в Университета на Букурещ. През 1938 г. основава списанието "Zamolxis - Revue des etudes religieuses," което публикува три тома. През 1940 г. е назначен за културен аташе в румънското посолство в Лондон, а следващата година в Лисабон като дипломатически аташе по културните въпроси. През 1945 г. е избран за професор в Ecole des Hautes Etudes в Париж и започва да пише основно на френски. Чете лекции по теми от историята на религиите в Сорбоната и други европейски университети. През 1957 г. заема катедрата по История на религиите в Университета на Чикаго. Починал е в Чикаго, САЩ, през 1986 г.