Frank Wedekind

Франк Ведекинд е роден в Хановер на 24 юли 1864 г. На 13-годишна възраст, през 1877 г., той написва първата си пиеса, "Сцена от Ориента" ("Eine Szene aus dem Orient"). Между 1879 и 1880 г. пише втората си пиеса, "Отчаяните" ("Die Verzweifelten"), а през 1882 г. - "Симпозиумът на Сократ" ("Das Gastmahl bei Socrates"). През 1884 г. завършва бакалавърската си степен и започва да изучава немска и френска литература в Университета в Лозана. Малко след това, по настояване на баща си, се премества в Мюнхен, за да изучава право. Там често посещава театри, опери и концертни зали. През 1886 г. пише "Бързият художник" ("Der Schnellmaler oder Kunst und Mammon"), която е публикувана в Цюрих през 1889 г. Ведекинд решава да се посвети на литературата, решение, което води до разрив с баща му, когато изоставя обучението си. През 1887 г. започва да пише комедия в стихове, която остава незавършена, озаглавена "Пробуждането на Елин" ("Elins Erweckung"). Това произведение предвещава "Пролетно пробуждане" и "Лулу". Той се помирява с баща си, който му позволява да остане в Цюрих и да преследва литературните си интереси. През октомври 1888 г. баща му умира, а наследството му позволява да се посвети на кариера като независим писател. През 1889 г. пише "Деца и глупаци" ("Kinder und Narren"). През 1890 г. започва да пише "Пролетно пробуждане", която е публикувана година по-късно. От 1892 до 1894 г. живее в Париж. С изчерпани финансови ресурси, е нает като секретар от датски скулптор. През това време пише "Фантомът на слънцето" ("Das Sonnenspectrum"), "Кутията на Пандора", първата версия на "Духът на земята" и "Любовният еликсир" ("Der Liebestrank"). В Мюнхен, между 1896 и 1897 г., неохотно сътрудничи под псевдонима Йеронимус Йобс с известния вестник "Симплицисимус". Въпреки че постепенно си създава име като писател, той се бори да постави пиесите си в театри. През 1897 г. публикува сборник с новели, стихове и пантомими, озаглавен "Принцеса Русалка", както и "Младите хора" ("Der junge Welt"), нова версия на "Деца и глупаци". През този период Ведекинд се събира с Фрида Стриндберг, която преминава през развод. Те имат дете заедно, Фридрих Стриндберг. Благодарение на приятеля си Курт Мартенс, през 1898 г. е нает като генерален секретар, актьор и режисьор в театъра в Лайпциг, основан от Карл Хайне, Ибсен-Театър. Работи там под псевдонима Хайнрих Камерер. Премиерата на "Духът на земята" се състои на 25 февруари, режисирана от Карл Хайне. След разпадането на трупата, Ведекинд е нает като драматург, актьор и режисьор в Мюнхенския Schauspielhaus, ръководен от Георг Щолберг. Възраждането на "Духът на земята" е провал. "Симплицисимус" е конфискуван за публикуване на две от стихотворенията на Ведекинд, сатиризиращи император Вилхелм II. Авторът и издателят са преследвани за оскърбление на величеството. Ведекинд бяга в Цюрих и след това в Париж, където започва да пише "Маркизът на Кийт". През юни 1899 г. се връща в Лайпциг и се предава на властите. Затворен е от септември 1899 до февруари 1900 г. През декември 1899 г. премиерата на "Оперният певец" се състои в Берлин. През септември 1900 г. премиерата на "Любовният еликсир" се провежда в Pfauentheater в Цюрих. Свързан е с Хилдегард Целнер, с която има втория си син, Франк, през 1903 г. "Маркизът на Кийт" има премиера в Берлин, но не е успешна. Премиерата на "C'est la vie" се състои през 1902 г. в Schauspielhaus в Мюнхен, което е повторение на "Маркизът на Кийт" с Ведекинд в главната роля. През декември 1902 г. "Духът на земята" е поставен в Kleines Theater на Макс Райнхардт. През 1903 г. той пише "Хидала", първия проект на своето произведение "Карл Хетман". През 1901 г. публикува първите три глави на незавършен роман, озаглавен "Мине-Хаха", който започва да пише през 1895 г. На 1 май 1906 г. Ведекинд се жени за двадесетгодишната Тили Нюес. На 2 май те играят заедно в Нюрнберг в "Танцът на смъртта", който веднага е забранен. "Пролетно пробуждане" е поставено в Kammerspiele и постига голям успех. През 1908 г. той пише "Оаха", "сатира на сатирата", която има премиера много по-късно през 1911 г. Издателят Алберт Ланген вижда себе си в главната роля на произведението и се скарва с автора. Георг Мюлер придобива правата върху неговите произведения. Премиерата на "Нови хора" се състои в Munchner Schauspielhaus. От 1909 до 1912 г. той играе в собствените си пиеси, но се сблъсква с нарастващи проблеми с цензурата. Той пише "Философският камък" през 1909 г., с премиера през 1913 г., "Кулата на Биберштайн" през 1910 г., която е цензурирана, и "Франческа" през 1911 г., с премиера през 1912 г. Дъщеря му, Кадиджа, която ще стане актриса, режисьор и писател, е родена на 6 август 1911 г. Ведекинд пише и публикува "Самсон или Срам и ревност", с премиера през 1914 г., и "Бисмарк" през 1915 г. През 1916 г. премиерата на "Експресният художник" се състои в Мюнхен. Той също така пише нова версия на "Оаха", озаглавена "Тил Ойленшпигел". През 1917 г. откъси от неговия "Херкулес" са публикувани в Berliner Tageblatt. Премиерата на "Кулата на Биберштайн" се състои в Pfauentheater в Цюрих. Ведекинд страда от последствията от зле извършена апендектомия от 1914 г. и се нуждае от нова операция. Двойката не се справя добре, и Тили търси развод и прави опит за самоубийство. Ведекинд умира на 9 март 1918 г. след операцията. Погребението му в Мюнхен предизвиква объркване, главно поради неочакваното присъствие на много хора.