Odysseas Elytis

Истинското му име е Одисеас Алипуделис, роден през 1911 г. в Ираклион, Крит, въпреки че семейството му е от Лесбос. През 1914 г. семейството на Алипуделис се премества в Атина, където младият Одисеас завършва общото си образование, преди да започне университетски обучения в Юридическия факултет, които изоставя през 1936 г., за да изпълни военната си служба в Школата за запасни офицери в Корфу. Елитис прави литературния си дебют през 1935 г., публикувайки стиховете си в списание "Неа Грамата", което събира повечето от писателите на така нареченото "Поколение на '30-те". Запознанството му с Андреас Ембирикос същата година укрепва революционните му сюрреалистични възгледи. По време на италианското нахлуване в Гърция през 1940 г. той се записва в армията и се бори на албанския фронт. В окупираната Атина пише "То Асион Ести" и първите си значими прозаични произведения. От 1948 до 1951 г. пътува из Западна Европа, базиран в Париж, където, сред екзистенциалисткия климат, утвърждава собствените си убеждения, както е заявено в "То Асион Ести". През 1969 г. се установява в Париж, където, между лозунга "Въображението на власт" провъзгласен от Майската революция и недоволството му от априлската диктатура в Гърция, пише стихотворенията "Дървото на светлината", "Монограмата", "Слънцето завоевателят" и "Р-то на любовта". Връща се в Атина през 1971 г. През този период, до награждаването му с Нобелова награда през 1979 г. от Шведската академия, пише прозаични текстове за Теофилос ("Художникът Теофилос", 1973), Пападиамантис ("Магията на Пападиамантис", 1974), Ембирикос ("Доклад до Андреас Ембирикос", 1979) и "сценичното стихотворение" "Мария Нефели" (1978). Преди и след международната награда е удостоен с почетни докторски степени от различни университети, включително Солун (1975), Париж (Сорбона, 1980) и Лондон (1981). Други произведения включват "Героична и елегична песен за изгубения младши лейтенант на Албания" (1945), "Доброта в бърлогата на вълка" (1947), "Албания" (1962), "Полубратя" (1974), "Сигнология" (1977), "Три стихотворения с удобен флаг" (1982), "Дневник на невидимия април" (1984), композиция-превод на оцелелите фрагменти от Сафо, озаглавена "Сафо, реконструкция и предаване" (1984), "Откровение на Йоан" (1985) и "Малкият моряк" (1985). Стиховете му са музикално обработени от М. Хаджидакис, М. Теодоракис, Г. Маркопулос и други. Произведенията му са преведени на френски, английски, италиански, немски, испански и други езици. Той почина през 1996 г. на 85-годишна възраст.