Giorgos Seferis

Гиоргос Сеферис (истинско име Гиоргос Сефериадис, 1900-1971) е роден на 29 февруари или 13 март 1900 г. в Смирна, Мала Азия, и е син на Стилианос и Деспо Сефериадис (по баща Тенекидис). Стилианос Сефериадис е изтъкнат академик и професор по международно право във Факултета по право на Атинския университет, писател (с обширно научно творчество) и дипломат. Той предава любовта си към литературата на трите си деца, Гиоргос, Ангелос и Йоана (по-късно съпруга на Константинос Цацос), всички от които се занимават с литературни интереси. През 1914 г., с избухването на Първата световна война, семейството на Сефериадис се премества в Атина, където Сеферис завършва гимназия през 1917 г. След това заминава за Париж, за да изучава право до 1924 г. Още през 1918 г. обаче се проявява любовта му към поезията и той започва да пише стихове. По време на обучението си в чужбина има възможността да се запознае директно с литературните движения на времето. Катастрофата в Мала Азия също го заварва в Париж, дълбоко го засяга и оставя траен отпечатък в паметта му. През 1926 г. Гиоргос Сеферис започва дипломатическата си кариера, като е назначен за аташе в Министерството на външните работи. До пенсионирането си през 1962 г. служи като вицеконсул и консул в Лондон (1931-1934), в Корча, Албания (1936-1938), и като съветник по пресата в Министерството на външните работи. След обявяването на Втората световна война следва гръцкото правителство в Крит, Египет, Южна Африка и Южна Италия, а след освобождението се връща в Атина, където остава до 1948 г. След това е назначен за съветник в гръцките посолства в Анкара и Лондон, а по-късно става посланик в Ливан, Сирия, Йордания и Ирак, и накрая в Лондон (1957-1962). През 1963 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. След пенсионирането си от дипломатическата кариера, той се посвещава изцяло на литературното си творчество до смъртта си през 1971 г. Погребението му, в условията на диктатура и след Декларацията му от 1969 г., се превръща в демонстрация срещу режима на полковниците. Първото произведение на Гиоргос Сеферис е сборникът "Строфи", публикуван през 1931 г. Този сборник предизвиква различни реакции, тъй като внася нов дъх в гръцката поезия. Следват "Стерна" (1932) и "Митисторема" (1935). Година по-късно той пише "Гимнопедия", а през 1938 г., в отговор на есето на Константинос Цацос, публикува "Диалог за поезията". През 1940 г. са публикувани "Тетрадка с упражнения 1928-1937" и "Корабен дневник I", съдържащи значими стихотворения като "Г-н Стратис Таласинос" и "Кралят на Асине", както и сборник с негови вече публикувани произведения, озаглавен "Стихотворения". През 1944 г. е публикуван "Корабен дневник II", написан в Египет и Южна Африка, където Сеферис следва изгнаническото гръцко правителство. "Корабен дневник II" е последван от трилогията "Кихли" (1947), считана от мнозина за едно от най-важните произведения на Гиоргос Сеферис, и сборникът "..Кипър, където ми беше предопределено", който излиза през 1955 г. по време на кипърската борба и по-късно е преименуван на "Корабен дневник III". През 1950 г. е публикуван сборникът "Стихотворения 1924-1946", който е обогатено издание на първия му сборник с произведения ("Стихотворения I"). Последният сборник, отпечатан от Гиоргос Сеферис приживе, публикуван 11 години след "Корабен дневник III", е "Три тайни стихотворения" (1966). Лебедовата песен на поета е "Тетрадка с упражнения II", публикувана през 1976 г., редактирана от Г.П. Савидис, който също е редактирал повечето от произведенията на поета. Освен поетичната си работа, Сеферис е направил значителни преводи, като например "Пустата земя" на Т.С. Елиът (1936) и "Убийство в катедралата" (1963), "Песен на песните" (1965), "Откровението на Йоан" (1966), "Копия" (1965, съдържаща произведения на европейски и американски поети като Езра Паунд, Андре Жид, Пол Елюар, Пиер-Жан Жув) и "Транскрипции" (1980, съдържаща текстове от античната литература). Специално внимание заслужават есетата на Сеферис, в които той развива своите възгледи по съвременни езикови и литературни въпроси. Той пише за Калвос, Данте, Палама, Сикелианос, Макриянис, Кавафис, Елиът. Те са публикувани под заглавието "Есета" (1944, двутомно издание през 1974 г. от Икарос, редактирано от Г.П. Савидис; третият том също е публикуван от Икарос през 1992 г., редактиран от Димитрис Даскалопулос). Освен това, съществува и личният дневник на поета, с общо заглавие "Дни", който започва да се публикува през 1975 г., четири години след смъртта му (Томове A-G, 1925-1960; през 2001 г. е публикуван последният том на дневника, "Дни H", обхващащ последното десетилетие от живота му, от Икарос, редактиран от Катерина Крику-Дейвис), от който може да се извлече изключително интересна информация както за поета и неговото творчество, така и за политическите и дипломатическите развития в Гърция. След смъртта му са публикувани и първите два тома на "Политически дневник" (издания на Икарос, съответно през 1979 и 1985 г.), редактирани от Александрос Ксиди. Освен горепосоченото, Сеферис е написал и "Ръкопис септември '41" и романа "Шест нощи на Акропола", който, въпреки че е започнат между 1926-1928 г., е публикуван през 1974 г. Последният раздел от писанията на Сеферис се състои от неговата кореспонденция, първата от които е публикувана с Георгиос Теотокас (1930-1966). Следват (последователно) кореспонденции с Адамантиос Диамантис (кипърски художник, 1953-1971), Андреас Карандонис (1931-1960), съпругата му Маро Сефери (Том I, 1936-1940), Зисимос Лоренцатос (1948-1968) и Едмънд Кийли (1951-1971).