Georgios Vizyinos

Георгиос Визиинос (1849-1896), поет и прозаик, е роден във Визия, Източна Тракия. След като завършва началното училище, първоначално работи в шивашки магазин в града около три години. През 1867 г., с помощта на кипърския търговец Янго Георгиадис, заминава за Кипър, за да стане духовник и посещава Гръцкото училище в Никозия. През 1872 г. придружава кипърския епископ Софроний до Фенер по църковни причини и се записва като студент по теология в Теологическото училище на Халки. С помощта на фенариотския поет Илиас Танталис публикува първата си поетична колекция, озаглавена "Поетика", през 1873 г. Тази колекция му помага да се запознае с богатия грък Георгиос Зарифис, който му осигурява финансови средства да пътува до Атина и да се запише в последния клас на гимназията. Същата година поетът печели първа награда в поетичния конкурс Вуцинайо с поемата "Кодрос". След като завършва, се записва във Факултета по философия в Университета в Атина, но избира да продължи обучението си по философия в Гьотинген, Германия. Продължава да пише стихове и печели първа награда в конкурса Вуцинайо с поетичната колекция "Арайс, Марайс, Кукумарайс", която по-късно преименува на "Босфоридес Авраи". От май 1877 до август 1878 г. продължава филологическите си изследвания в Лайпциг, с особен интерес към историята на философията, естетиката и психологията. През 1880 г. започва да пише докторската си дисертация на тема "Играта от психологическа и педагогическа перспектива". През 1883 г. заминава за Лондон, където започва да пише своите разкази, започвайки с "Грехът на майка ми". Другите включват "Между Пирея и Неаполис" (1883), "Кой беше убиецът на брат ми" (1883), "Последствията от една стара история" (1884), "Първи май" (1884), "Единственото пътуване в живота му" (1884), "Защо ябълковото дърво не стана ябълково дърво" (1885) и "Москов Селим". В Лондон също пише хабилитационната си теза, озаглавена "Философията на доброто според Плотин" и публикува новата си поетична колекция "Атидес Авраи". През 1884 г., поради смъртта на Г. Зарифис, се връща в Атина и е назначен за учител в гимназия. През 1885 г. е единодушно обявен за лектор във Факултета по философия, но поради съперничества академичната му кариера не успява. Литературните кръгове го презират и внезапно, без причина, е уволнен от преподавателската си позиция. За да се издържа, работи като професор по драматургия в Атинската консерватория и пише за Барт и Хирст в "Лексикон Енциклопедикон". През 1890 г. започват симптоми на нервно разстройство и той отива на балнеолечение в централните Алпи на Австрия, но състоянието му не се подобрява. Връщайки се в Атина, непрекъснато пише: изследване на "История на философията" на Целер и преводи на известни европейски балади. На 40-годишна възраст авторът се влюбва дълбоко в четиринадесетгодишно момиче, на което предлага брак, но предложението му е отхвърлено от майка ѝ. Това е последвано от тревожни епизоди, които водят до затварянето на Визиинос в психиатричната болница Дромокайтео, където умира през април 1896 г.