Pablo Neruda

Нефтали Рикардо Рейес Басоалто, известен с псевдонима си Пабло Неруда, е роден през 1904 г. в Парал, Чили. Той е един от най-значимите и плодовити поети на Латинска Америка, с над 30 книги на свое име. Присъединява се към Комунистическата партия и няколко години по-късно е избран за сенатор. От 1926 до 1938 г. представлява страната си като дипломат в различни части на Далечния изток и Испания, където става свидетел на гражданската война от първа ръка. Неруда вярва, че поетът трябва да се ангажира с обществените дела и не отделя поезията от политиката. Когато Комунистическата партия е обявена за незаконна през 1948 г., Неруда първоначално пътува до Аржентина, а по-късно до Съветския съюз. Той се завръща в Чили четири години по-късно и през 1953 г. е удостоен с Ленинската награда за мир. Освен политически наситените си стихотворения, Неруда пише и голям брой лични и интимни стихотворения. Най-романтичните от тях са включени в сборника "Сто сонета за любовта", посветен на Матилде Урутия, с която започва да живее през 1955 г. Славата на чилийския поет се разпространява по целия свят и през 1971 г., докато служи като посланик във Франция, получава Нобеловата награда за литература. Други забележителни произведения на Неруда включват "Резиденция на земята", "Всеобща песен" (музикално оформена в Гърция от Микис Теодоракис), "Книга на въпросите" и "Екстравагария", наред с други. Той умира през 1973 г. на 69-годишна възраст, а погребението му отбелязва първия публичен протест на чилийците срещу диктатурата.