Jacqueline De Romilly

Жаклин дьо Ромийи (1913 - 2010) беше изтъкнат елинист на нашето време с международно признание. Тя посвети живота си на изучаването на древногръцката литература. Това посвещение доведе до повече от двадесет книги върху основни класически текстове, древен театър и трагедиите, Омир и софистите, въпросите на гръцката демокрация, хуманизма в гръцката мисъл и еволюцията на правото в класическите текстове. Въпреки това, основният ѝ фокус беше върху Тукидид, на когото тя посвети много изследвания, в допълнение към превеждането на неговото творчество, което я издигна на международно ниво. Нейният живот беше непрекъсната поредица от писане и преподаване. Тя беше почетен професор в Университета на Сорбоната и в продължение на много години беше първата жена, която преподаваше в Колеж дьо Франс. Тя стана член на Академията за надписи и изящни изкуства. Върхът на нейните постижения беше избирането ѝ във Френската академия през 1989 г. Нейният непрекъснат принос към гръцките букви беше признат с избирането ѝ в Академията на Атина. Тя беше удостоена с наградата "Онасис" през 1995 г. и на специална церемония беше обявена за почетен гражданин на Атина. В началото на септември 1995 г., с президентски указ, Жаклин дьо Ромийи получи гръцко гражданство. Тя почина на 19 декември 2010 г. на 97-годишна възраст. Елен Карер д'Анкос, постоянният секретар на Френската академия, заяви при нейната смърт: "Това е голяма загуба за нашата страна. Тя беше жена, която посвети целия си живот на гръцкия език и култура, защото вярваше, че това е образование в разбирането на индивидуалната свобода и ангажимент към демокрацията." Освен това, министър-председателят Георгиос Папандреу направи следното изявление: "Жаклин дьо Ромийи обичаше Гърция. Нейният принос към елинизма и световния интелектуализъм беше значителен. Чрез своето изучаване, неуморно изследване, писане и преподаване на историята на нашата класическа култура, и по-специално на гръцкия език, тя почете гръцката мисъл. [...] Нейната загуба е значителна както за нашата страна, така и за Франция, където тя също беше академик."