David Foster Wallace

Дейвид Фостър Уолъс (1962-2008) е роден в Итака, Ню Йорк. Той учи английски и философия в Колежа Амхърст (1985), творческо писане в Университета на Аризона (1987) и посещава курсове по философия в Харвард, въпреки че не завършва обучението си. По-късно преподава творческо писане в Държавния университет на Илинойс и в Колежа Помона в Клермонт, Калифорния. Той става известен в литературата със своите "тъмни", въображаеми разкази като "The Broom of the System" (роман, 1987), "Girl with Curious Hair" (разкази, 1989), "Infinite Jest" (роман, 1996), "Brief Interviews with Hideous Men" (разкази, 1999) и "Oblivion" (разкази, 2004), което кара някои критици да го смятат за връзката между Томас Пинчън, Дон ДеЛило и постмодерните писатели от по-младото поколение. Той също така публикува есета като "Everything and More: A Compact History of Infinity" (2003), кратка история на математическата концепция за "безкрайност". Сред другите отличия, той получава "MacArthur Fellowship", "Lannan" и "Aga Khan Prize" от "The Paris Review", наред с други. В последните години от живота си страда от депресия. Той беше намерен обесен в дома си в Калифорния в петък, 12 септември 2008 г., и смъртта му беше обявена за самоубийство.