Primo Levi

Примо Леви (1919-1987) е роден в Торино. Родителите му са евреи от Пиемонт, чиито обичаи и традиции той описва в първата глава на книгата си "Периодичната таблица". В гимназията Примо е срамежлив и усърден ученик, който се интересува повече от химия и биология, отколкото от история и италиански. През 1937 г. се записва в Химическия факултет на Университета в Торино, който завършва с отличие през юли 1941 г. Той намира полулегална работа в азбестова мина близо до Ланцо. Макар и неофициално на заплата, той работи в химическата лаборатория на фабриката. През 1942 г. си осигурява по-добра работа в Милано в швейцарска фармацевтична компания. Става политически активен и се присъединява към нелегалната Партито д'Ационе (Партия на действието). През декември 1943 г. Леви, сражавайки се като член на партизанска група, е заловен и отведен в лагера Карпи Фосоли. През февруари 1944 г. Леви, заедно с други затворници, е транспортиран в Аушвиц. През цялото си пребиваване там Леви успява да избегне заболявания. Въпреки това, през януари 1945 г. той се разболява от скарлатина, когато германците, поради настъпващите руски войски, решават да евакуират лагера. Леви остава няколко месеца в Катовице и през юни започва дългото пътуване към дома, което описва в "Примирие", и накрая достига Торино през октомври. През 1946 г. започва работа в фабрика за бои. Ужасните спомени от лагерите го подтикват да напише "Ако това е човек" (Se questo è un uomo) с трескаво темпо. През 1947 г. предлага книгата на Еинауди, който я отхвърля, и тя е публикувана от Да Силва. През 1962 г. пише "Примирие", дневник на завръщането му. През 1963 г. "Примирие" (La tregua) е публикувана от Еинауди. През 1967 г. е публикувана колекцията му с разкази "Storie naturali", последвана от втора колекция "Vizio di forma" през 1971 г. Между 1972-79 г. често пътува до Съветския съюз по професионални причини. Романът "La chiave a stella" може би е замислен в Толиати. През 1975 г. е публикувана поетичната му колекция "L'osteria di Brema". През 1981 г. подготвя лична антология на автори, които са му повлияли, за Еинауди, публикувана под заглавие "La ricerca delle radici". През 1982 г. е публикуван романът "Ако не сега, кога?" (Se non ora, quando?) и преведен на френски. През 1983 г. превежда книгите на Клод Леви-Строс "Пътят на маските" и "Гледай, слушай, чети". През 1984 г. е публикувана поетичната му колекция "Ad ora incerta", а през ноември книгата му "Периодичната таблица" е издадена в Америка. През 1985 г. петдесет от неговите статии, първоначално публикувани във вестник La Stampa, са събрани в том, озаглавен "L'altrui mestiere". През 1987 г. Примо Леви се самоубива в дома си в Торино.