Edmond Rostand

Роден е в Марсилия в заможно семейство. Баща му е икономист и поет. Учи литература, история и философия в Колеж Станислас в Париж. Продължава с юридически науки и едновременно с това пише първата си пиеса, "Le Gant rouge" ("Червената ръкавица"), и няколко стихотворения, без да постигне успех. През 1890 г. изоставя юридическите си изследвания и, въпреки че получава лиценз, никога не практикува право. Посвещава се на литературата. Първата му стихосбирка се появява през 1890 г.: "Les Musardises" ("Празни фантазии"). В същата година се жени за поетесата Розмонд Жерар, с която има двама сина. През 1891 г. пише пиесата "Les deux Pierrots" ("Двамата Пиеро"), но успехът идва през 1894 г. с "Les Romanesques" ("Романтиците"). След това пише две стихотворни пиеси за Сара Бернар: "La Princesse Lointaine" ("Далечната принцеса"), която има премиера през 1895 г., и "La Samaritaine" ("Самарянката") през 1897 г. През същата година "Сирано дьо Бержерак" има премиера в Порт Сен-Мартен, постигайки рядък триумф в театралната история. "L'Aiglon" ("Орлето"), пиеса, написана за Бернар, има премиера през 1900 г. и постига подобен успех. Този двоен успех го води до Френската академия през 1901 г. Той е на тридесет и три години. Въпреки това, здравето му, вече крехко поради пневмония, го принуждава да се оттегли в Камбо, в Страната на баските, където пише "Шантеклер", която има премиера в Париж през 1910 г. без успех. "Последната нощ на Дон Жуан", представена посмъртно, среща същата съдба. Едмон Ростан умира от пневмония в Париж на 2 декември 1918 г.