Cesare Pavese

Чезаре Павезе е един от най-обичаните италиански автори от поколението, известно като "неореалистично". Роден е през 1908 г. в Сан Белбо, Кунео, родното място на баща му, където семейството му, което постоянно живеело в Торино, отивало всяка година на почивка. Баща му, произхождащ от дребни земеделци, бил секретар в съда на Торино. Майка му произхождала от семейство на заможни търговци. През 1914 г. баща му починал и семейните отговорности били поети от активната и резервирана му майка. След като завършил началното си образование, той посещавал първите класове на гимназията при йезуитите в "Istituto Sociale" ("Социален институт") и последните класове в "Massimo d'Azeglio", където се запознал с Аугусто Монти, антифашистки професор по италиански и латински и приятел на Грамши. Монти, човек с голямо политическо влияние и блестящ педагог, изиграл ключова роля в развитието на Павезе. През 1926 г. завършил и изпратил първите си стихотворения на списанието "Ricerca di poesia" ("Поетично търсене"), които били отхвърлени. Сам се научил на английски и изучавал Уитман. Междувременно, благодарение на Монти, с когото развил приятелски отношения, той се запознал с Норберто Бобио, Масимо Мила, Леоне Гинцбург и други. През 1927 г. се записал във философия, а през 1930 г. майка му починала. Тази година започнал да изучава и да се възхищава на Кроце. През 1932 г. положил финалните си изпити с теза за Уолт Уитман, повлияна от философията на Кроце, която първоначално била отхвърлена поради политическите условия на фашистка Италия, но с намесата на Гинцбург била в крайна сметка приета и той получил своята степен. През 1932 г. превел "Моби Дик" на Мелвил, "Портрет на художника като млад" на Джойс и "42-ри паралел" на Дос Пасос. От 1933 г., заедно с група антифашистки интелектуалци, приятели от гимназията "Massimo d'Azeglio", той сътрудничил с новооснованото издателство "Einaudi", а след ареста на Гинцбург бил повикан да поеме ръководството на списанието "La Cultura". През 1935 г. бил арестуван заедно с Еинауди поради писмо от Алтиеро Спинели, намерено в дома му, но след молба за помилване, присъдата му била намалена. През '36 се върнал в Торино, където романтично разочарование се съчетало с неуспеха на "Lavorare stanca" ("Работата уморява"). През '41 г. публикацията на "Paesi tuoi" ("Твоите страни") била похвалена от критиците. По същото време написал "Плажът". През '43 г. бил мобилизиран, но поради астма прекарал шест месеца в болница. По време на германската окупация се укрил в Казале Монферато със семейството на сестра си, опит, който по-късно вдъхновил "Къщата на хълма". След освобождението се върнал в Торино, присъединил се към Италианската комунистическа партия и започнал да сътрудничи с "L'Unità", където се запознал с Итало Калвино и други. През '46 написал "Fuoco grande" ("Голям огън"), публикувано посмъртно, последвано от "Dialoghi con Leuco" ("Диалози с Леуко"), "Дяволът в хълмовете", "Три самотни жени", "La luna e i falò" ("Луната и огньовете"). През '50 г. бил награден с наградата "Стрега". Сътрудничил със списанието "Cultura e realtà" ("Култура и реалност"), където негова статия на тема мит провокирала критики и недоразумения в левите кръгове. За кратко се върнал към поезията и след смъртта му била публикувана неговата поема "Verrà la morte e avrà i tuoi occhi" ("Смъртта ще дойде и ще има твоите очи"). На 27 август 1950 г. той се самоубива в хотел в Торино на възраст от четиридесет и две години.