Andy Warhol

Анди Уорхол е роден през 1928 г. в семейство на имигранти от Източна Европа. Неговото детство съвпада с Голямата депресия от 30-те години, което го принуждава от ранна възраст да разгадае как работи светът, за да оцелее. Резултатите от тези познания могат да се разпознаят в неговото изкуство, продукт на такова експериментално изучаване. Уорхол също така създава своя собствен образ, описвайки себе си като "създание на фантазията", хитър "конструкт", който се движи от дискотеки до филмови клубове, модни ревюта, галерии и медийни събития. За съжаление, интелигентният космополитизъм, присъщата мизантропия и творческото флиртуване с лекомислието на хитрия Уорхол бяха трансформирани от легионите социални реплики, които го последваха, в милиони евтини пози на суета, които поне предизвикват гадене. Анди беше "крехко" и самотно дете. Майка му стоеше до него, грижейки се за него по време на трудните му заболявания и защитавайки го от подигравките на връстниците му, тъй като той не участваше в игри и спорт. Когато порасна, той изучава изкуство в Технологичния институт Карнеги и не срещна трудности да намери работа като илюстратор за модни списания като "Glamour" и "Harper's Bazaar" след завършването си през 1949 г. В края на 40-те години осъзнава своите хомосексуални наклонности. Не е случайно, че работата му от този период се характеризира с израз на сексуално и артистично пробуждане. По-късно той увеличава части от комикси и други елементи на поп културата от вестници и списания, трансформирайки ги в картини като "Coca Cola" и "Telephone" (1960), и "Campbell's Soup Cans" (1960-'62). През този период той също така възприема техниката на ситопечат директно върху платно, използвайки търговски печати и други фотографии като обекти. Той продължава своята френетична дейност в известната "Фабрика" в центъра на Манхатън, където създава мащабни картини, скулптури и филми със своите "последователи". Тогава актрисата Валери Соланас, "нестабилна психологическа личност", го застрелва, сериозно го наранявайки. След това последват неговите автопортрети, поръчкови портрети, неговата обсесия със смъртта с произведения на тема автомобилни катастрофи, производството на филми и видеа (включително уникалния филм "Empire", в който той заснема Емпайър Стейт Билдинг със стационарна камера в продължение на осем часа), неговото завръщане към живописта с произведения, изобразяващи черепи, и портрети на китайския лидер Мао Дзедун по повод посещението на президента Никсън в Китай, основаването на списание "Interview", до началото на 80-те години, когато той създава серия от произведения, използвайки изображения на оръжия, ножове, кръстове и символа на долара. С тази серия, която включва както малки, така и големи произведения, Уорхол преминава от популярна семиотика към символични обекти. Той умира през 1987 г., оставяйки след себе си не само отличително творчество, но и усещане за свобода в изкуството и, най-вече, нов образ на художника, който може да бъде едновременно циничен, чувствителен, дисциплиниран, изобретателен, остроумен и шарлатанин.