Edward Gibbon

Едуард Гибън живял по време на Просвещението и бил истинско дете на своето време. През целия си живот той бил силно повлиян от големите енциклопедисти като Дидро и Елвеций, както и от неспокойния дух на Волтер. Често посещавал същите клубове като Самюел Джонсън, Джеймс Босуел и Дейвид Хюм. Влиянието на идеите на Просвещението върху любознателния ум на Гибън било решаващо. Роден е през 1737 г. в Кент, като шестото дете на относително заможно и аристократично семейство. Първоначално учи в Оксфорд, но прекъсва обучението си и го завършва в Лозана. Причината за прекъсването е внезапното и смело решение да се обърне към Католическата църква. Престоят му в Швейцария е от решаващо значение. Там се запознава с дълбоките познания на латинските и френските автори, които впоследствие влияят на неговата работа. Той също така има достъп до ценни материали, като средновековни ръкописи, библейски текстове и други редки документи. С избухването на Седемгодишната война (1759 г.) се записва в британската армия, където служи до 1763 г. Година по-късно решава да обиколи Европа, като Италия е крайната му дестинация. По време на посещение в Капитолия му хрумва идеята за неговото произведение. Огромният успех на книгата му предизвиква възхищение от много видни фигури на неговото време. Въпреки това, неговите препратки към християнството предизвикват буря от реакции от страна на Църквата. Писането на неговото произведение е завършено през 1787 г., а последните томове са публикувани през 1788 г. Шест години по-късно Гибън умира на 57-годишна възраст. Забележително е, че той описва византийския период, като характеризира Източната (Византийска) империя като държава в постоянно и преждевременно упадък. Въпреки различните възгледи на съвременните историци и факта, че много от мненията на Гибън са оспорвани днес, неговото цялостно произведение остава "мост между античността и модерната ера."