Svetlana Alexievich

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в Ивано-Франковск, Украйна, и израства в Беларус. Работи като журналист и пише разкази, пиеси и сценарии за документални филми. Основната ѝ работа обаче се състои от книги със свидетелства, които внасят ново измерение в литературния жанр, известен като документална проза. Първата ѝ книга, "Войната не е с лице на жена" (1985), съдържа свидетелства на жени, които са се борили през Втората световна война. През същата година тя публикува "Последните свидетели", в която възрастни хора си спомнят детските си преживявания от Втората световна война. През 1989 г. Алексиевич разкрива суровата истина за десетгодишната "непозната" съветска война в Афганистан с книгата си "Цинковите момчета". Публикацията, забранена в продължение на много години, предизвиква интензивни реакции от военните кръгове и представители на стария режим, което води до съдебно преследване срещу авторката. През 1993 г. Алексиевич публикува "Омагьосани от смъртта", фокусирайки се върху самоубийствата, които се случват в бившия СССР след падането на комунизма. През 1996 г. тя издава "Чернобилска молитва: Хроника на бъдещето", която включва свидетелства за ядрената катастрофа от 1986 г., събрани по време на двугодишното ѝ пътуване през Зоната на отчуждение, рискувайки здравето и живота си. Книгите ѝ са преведени на десетки езици, макар че не са издавани в родината ѝ, където тя е стигматизирана като антирежимна. От октомври 2000 г. тя прекарва известни периоди в Понтедера, град на убежище за писатели в Тоскана. Повечето от книгите ѝ са адаптирани за театър, кино или телевизия и тя е получила множество международни отличия за работата си, включително наградата на Шведския ПЕН, наградата "Андрей Синявски", руската награда "Триумф", наградата на Лайпциг за европейско разбирателство (1998), френската награда "Свидетел на света" (1999), наградата "Хердер" и немската награда за най-добра политическа книга. През октомври 2015 г. тя е удостоена с Нобелова награда за литература.