Herta Müller

Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 г. в немскоговорящото село Ницкидорф, в региона Банат в Румъния, като член на немскоговорящото малцинство в страната. Баща ѝ е служил в СС по време на Втората световна война, а след войната Румънската комунистическа партия депортира майка ѝ в съветски трудов лагер. Мюлер изучава немска и румънска литература в Университета в Тимишоара, където се присъединява към "Aktionsgruppe Banat" – група идеалисти, които се застъпват за свободата на изразяване. По-късно работи като преводачка във фабрика, но губи работата си, когато отказва да сътрудничи с тайната полиция. През това време започва да пише първата си колекция от разкази, озаглавена "Niederungen" ("Ниски земи"), която среща проблеми с властите и е публикувана само в цензуриран вид през 1982 г. Две години по-късно е публикуван романът ѝ "Druckender Tango" ("Подтискащо танго"), който, подобно на първата ѝ книга, осъжда лицемерието, корупцията и подтискащия дух на немското малцинство в провинцията. Докато работи като учителка, нецензурирано копие на "Ниски земи" е пренесено на Запад и публикувано в Германия от Rotbuch Verlag, получавайки критично признание. По време на посещението си на Франкфуртския панаир на книгата, което последва, тя открито критикува режима на Чаушеску в Румъния, което води до забрана на книгите ѝ след завръщането ѝ. През 1987 г. Мюлер бяга завинаги със съпруга си, Рихард Вагнер, в Германия, където живее оттогава в Берлин и Хамбург. Следващите ѝ произведения включват: "Der Mensch ist ein grosser Fasan auf der Welt" ("Паспортът", 1986), "Barfussiger Februar" ("Бос февруари", 1987), "Reisende auf einem Bein" ("Пътуваща на един крак", 1989, гръцко издание от Херодот, 1993, за предизвикателствата на адаптацията на политическите изгнаници, пресичащи граници), "Der Teufel sitzt im Spiegel" ("Дяволът седи в огледалото", 1991, серия лекции в Университета на Падерборн между 1989-90), "Der Fuchs war damals schon der Jager" ("Лисицата винаги е била ловецът", 1992, роман, базиран на собствен сценарий, също разположен в Румъния), "Herztier" (роман, 1994) и други. През този период Херта Мюлер остава политически активна и силно критична към колегите си от бившата Източна Европа, които са сътрудничили с потисническите си режими (това е причината да напусне ПЕН клуба, поради решението му да се обедини с бившия си източногермански клон). Творчеството ѝ е удостоено с множество награди, включително наградата Aspekte (1984), наградата Рикарда-Хух (1989), наградата Мариелуизе-Флайсер (1989), наградата за литература Кранихщайнер (1991), наградата Хайнрих фон Клайст (1994) и Европейската литературна награда (1995). През октомври 2009 г. тя получава Нобеловата награда за литература за "изобразяване на пейзажа на лишените с концентрацията на поезия и откровеността на прозата", според обявлението на Шведската академия.